Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Нямаше да се озове тук и да бъде продадена, ако не беше ти.
— Може би, но тези дни са минало. Тук вече няма място за мен. Извинявай за онова, което казах преди. Искрено съжалявам, че нараних чувствата ти.
— Забрави.
— Не. — Малъри си пое дъх. — Няма да отрека, че се тревожех какво ще направиш. Не твърдя, че ти имам пълно доверие. Това е в противоречие с любовта ми към теб, не мога да го обясня. Както не мога да обясня и откъде зная, че ключът не е тук. Разбрах го в мига, когато взех ключовете от Тод. Трябва да търся още, да довърша започнатото. Но не е тук, Флин. Нямам повече работа в галерията.
Шестнадесета глава
Флин затвори вратата на офиса си, което бе сигнал, че ще работи и не желае да бъде безпокоен. Не, че някой обръщаше внимание на това, но бе въпрос на принцип.
Отначало просто нахвърля идеите си за статия като лъкатушеща река от мисли, които щеше да канализира в по-стройна форма при редактирането.
Какво превръща човека в творец? Само хората на изкуството ли могат да създават красиви или шокиращи неща, да въплъщават послания във въздействаща форма — картини, музика, литература или театър?
Ако е така, нима останалата част от човечеството е просто публика? Пасивни наблюдатели, чийто единствен принос са аплодисментите или критиката?
Какво е творецът без публика?
„Необичайна тема за мен“, помисли си Флин, но тези идеи се въртяха в главата му, откакто с Малъри бяха претършували галерията. Време бе да ги изложи.
Сякаш все още бе пред погледа му, както бе изглеждала в склада със статуетката в ръце и безкрайна мъка в очите. Бяха изминали три дни и оттогава тя избягваше всички. Твърдеше, че е твърде заета да обмисля насоките от различни гледни точки и да въвежда ред в живота си. Макар че според Флин в нейния живот никога не е царял хаос. Отказваше да излиза и не го пускаше в дома си.
Може би щеше да приеме статията му като послание.
Раздвижи рамене и заудря с пръсти по бюрото, докато думите се занизаха отново.
Нима детето, което се учи да изписва името си с букви, не е творец? Така развива интелект, координация и индивидуалност. Докато държи дебел молив или цветен пастел в ръката си и рисува буквите върху лист хартия, нима и то не създава символ на своята същност с линии и извивки? „Това съм аз и никой друг не е като мен“.
„Изкуството се състои в посланието и неговото въплъщаване“.
А жената, която успява да сервира топло ястие на масата всяка вечер? За готвач от „Гордън Блу“ това е нищожно постижение, но за онези, за които дори указанията върху пакетче супа са неразбираеми, вкусното печено с картофено пюре и зелен фасул е нещо толкова загадъчно, колкото творба на изкуството.
— Флин?
— Работя — каза той, без да вдигне поглед.
— Не си единственият.
Рода затръшна вратата, гневно пристъпи към бюрото и се настани на един стол. Скръсти ръце и очите й засвяткаха срещу него през стъклата на квадратните й очила.
„Но без публиката, жадна за това изкуство, то става непотребно…“
— Проклятие. — Отдръпна се от компютъра. — Какво има?
— Скъсил си материала ми с един инч.
Засърбяха го ръцете да грабне броеницата си и да я затегне около тънкия врат на Рода.
— Е, и?
— Каза, че ще заеме плътно дванадесет инча.
— Единадесет от тях бяха ценни, а останалото беше пълнеж. Просто съкратих пълнежа. Беше добра статия, Рода. Така е още по-добра.
— Искам да зная защо си ме нарочил. Винаги скъсяваш материалите ми. Дори не пипваш тези на Джон и Карла, а окастряш моите.
— Джон отговаря за спортната страница повече от десетилетие. За него това е наука.
„Изкуството и науката“. Флин записа тази мисъл върху хартия, за да я включи в статията си. „И спорта“.
„Ако някой наблюдава как питчърът тъпче пръстта на могилката, докато й придаде с краката си точната форма, стабилност и наклон…“
— Флин!
— Какво? Какво? — Изведнъж се стресна и мислено пренави лентата до последната си реплика. — А що се отнася до Карла, редактирам материалите й, когато е необходимо. Рода, и аз имам работа. Ако искаш да поговорим за това, да си уговорим час за утре.
Тя сви устни.
— Ако не решим този проблем сега, утре няма да дойда на работа.
Вместо да очаква отнякъде да се появи джедаят Люк Скайуокър и да разсече с лазерния си меч самодоволното лице на Рода, Флин се отпусна на стола си.
Крайно време бе сам да извади меча.
— Добре. Първо, ще ти кажа, че ми писна от вечните ти заплахи, че ще напуснеш. Щом не ти харесва тук и не си доволна от начина, по който ръководя вестника, прав ти път.
Лицето й почервеня.
— Майка ти никога…