Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— Мислиш ли, че Роуина, Пит или който и да е бог, у когото са били ключовете, би ги залепил за дъното на някое чекмедже?
Хвърли му укорителен поглед и затвори чекмеджето.
— Не бива да подценяваме никоя възможност.
Изглеждаше неустоима, седнала на пода с вдигнати нагоре коси и нацупени устни. Флин се запита дали е облечена в черно, защото й се струва подходящо за случая.
Типично в неин стил.
— Ще проверим всички възможности по-бързо, ако повикаме целия отбор.
— Не е добра идея в галерията да тършуват толкова хора. Просто не е редно. — Чувството за вина зачовърка съвестта й като остър нокът. — Това, че ти си тук, е сериозно нарушение. Не можеш да използваш в статия нищо, което видиш.
Той приклекна до нея и втренчи леден поглед в очите й.
— Нима смяташ, че бих го направил?
— Нормално е да ми хрумне подобна мисъл. — Малъри се изправи и свали една картина от стената. — Ти си журналист — продължи тя, докато оглеждаше рамката и гърба. — Дължа много на това място и на Джеймс. Не искам да му създам проблеми.
Върна картината на мястото й и избра друга.
— Може би трябва да съставиш списък за какво според теб не бива да пиша.
— Няма причина да ставаш заядлив.
— О, напротив. Посветих на това доста енергия и време, а не съм отпечатал нито дума. Не поставяй под съмнение моята етика, Малъри, само защото в момента твоята е съмнителна. И не се опитвай да ми казваш какво да пиша и какво не.
— Просто изтъквам, че това трябва да остане в тайна.
— Не, тук става въпрос за доверието и уважението ти към човек, когото твърдиш, че обичаш. Ще започна да търся в съседната стая. Мисля, че е по-добре да действаме поотделно.
Как бе могла да го засегне толкова дълбоко? Взе последната картина от стената и си заповяда да се съсредоточи.
Явно Флин бе твърде чувствителен. Беше му отправила напълно обяснима молба. Щом й се сърдеше за това, проблемът бе негов.
През следващите двадесет минути претърси всеки сантиметър от стаята, успокоявайки се с мисълта, че той преувеличава. Цял час никой от двамата не проговори и макар да бяха заети с една и съща задача на едно и също място, успяваха да избягват контакт.
Когато слязоха на първия етаж, продължиха в същия ритъм, но все още не си говореха.
Заниманието бе досадно и безрезултатно. Провериха всяка картина, скулптура и каква ли не творба на изкуството. Огледаха стълбите стъпало по стъпало и пропълзяха покрай парапета.
Малъри влезе в склада. Бе и мъчително, и вълнуващо да разгледа новозакупените произведения и да види продадените след напускането й опаковани и готови за транспортиране.
Някога тя бе следила всяка стъпка и бе имала пълно право да води преговори за цените. Дълбоко в сърцето си бе чувствала галерията като своя. Не помнеше колко пъти бе оставала тук с часове след работно време. Тогава никой не би видял нещо нередно в това, не би се наложило да иска ключове от приятел и не би се чувствала гузна. Не би постъпила неетично и не би я обзела мъка, че тази част от живота й вече е минало. Може би бе лудост да отхвърли предложението да се върне. Може би бе направила огромна грешка, като се бе отклонила от разумния, безопасен път. Хрумна й да се обади на Джеймс и да му каже, че е променила решението си. Тогава отново щеше да свикне с предишната рутина и да има това, което винаги бе имала.
Никога вече нямаше да бъде същото.
Това я натъжи. Загубата бе безвъзвратна, а досега не го бе осъзнала. Струваше й се все по-мъчителна при всеки допир до нещата в склада, с всяка минута, прекарана на мястото, което доскоро бе най-важната част от живота й.
Припомни си стотици случки, които й се бяха стрували незначителни елементи от ежедневната рутина, а сега изведнъж се превърнаха в най-съкровени спомени.
Флин отвори вратата.
— Къде искаш да…
Замълча, когато видя очите й. В тях нямаше сълзи, но се четеше отчаяние. Държеше в ръце мраморна статуетка, сякаш люлее дете.
— Какво е това?
— Толкова ми липсва галерията. Сякаш част от мен е умряла. — Малъри внимателно остави статуетката на полицата. — Аз я купих преди около четири месеца. Скулпторът е млад, със забележителен хъс и темперамент, както личи от творбата му. Отраснал е в малък град в Мериленд и е имал известен късмет на местно ниво, но все още никоя известна галерия не беше проявила интерес към него. Реших да му дам първия голям шанс и ми бе приятно за мисля за неговото бъдеще и сътрудничеството ни занапред. — Прокара пръсти по мрамора. — Някой я е купил. Нямам нищо общо с това, дори не познавам подписа на фактурата. Вече не е моя.