Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Никой от тези два пръстена не работеше така добре, както оригиналът, въпреки че все пак вършеха работа. Елейн ставаше все по-добра в това нещо — от четирите опита да направи копие само един се провали. Много по-добро средно постижение, отколкото с нещата, които правеше без никакъв образец.
Елейн завъртя пръстена в ръката си. Какво вършеше той бе твърде лесно да се разбере, но „как“ — отговорът на този въпрос все още й се изплъзваше. „Как“ и „защо“ бяха ключовете. Съчетанието на цветовете в жилките и точиците имаше също толкова значение, колкото и формата — всичко друго, което не беше усукано така, не постигаше нищо, а единственият, който беше създала в чисто синьо, причиняваше ужасни кошмари — но тя така и не можеше да постигне червеното, синкавото и кафявото на оригинала. Все пак финият строеж на нейните копия беше същият. Но защо трябваше цветовете да са от значение? Изглежда, съществуваше една обща нишка в тази фина структура на тер-ангреалите, позволяваща преливането да подейства, и друга за онези, които просто се възползваха от Силата. Едва след като се бе препънала в този проблем, можа да си позволи да се опита да създаде оригинален тер-ангреал. Но все още имаше толкова неща, които не разбираше, толкова неща, които можеше само да предполага…
— Цяла нощ ли ще седиш така? — попита кисело Нинив. — Нали каза, че не бива да ги караме да чакат.
Елейн припряно наниза шарения пръстен — вече не беше каменен, макар да бе започнала да го прави от най-обикновено късче скала — на кожената каишка, завързана на шията й, и изпи отварата от билки, приготвена от Нинив, за да заспят по-бързо.
После легна.
— Надявам се Егвийн да се е оправила. Омръзнаха ми трохите, които ни подхвърлят останалите. Искам да разбера какво става!
Усети, че е подхванала опасна тема. Егвийн се беше наранила преди месец и половина в Кайриен, в деня, в който бяха загинали Моарейн и Ланфеар. Деня, в който бе изчезнал и Лан.
— Мъдрите твърдят, че се оправя — промърмори сънено Нинив от тъмното. Поне този път не прозвуча все едно, че е тръгнала да търси Лан. — Така поне твърди Шериам, а тя няма никаква причина да ни лъже.
— Е, бих искала да можех да надникна зад рамото на Шериам утре вечер.
— Все едно да искаш… — Нинив се прозя. — Все едно да искаш Съветът да те избере за Амирлин, както си я подкарали. Всъщност защо не! Докато изберат някоя, двете с теб ще сме достатъчно побелели за тази работа.
Елейн отвори уста да отвърне, но Нинив захърка — не силно, но с упорита настойчивост. Елейн уморено затвори очи, но мислите й останаха будни, въпреки волята й.
Съветът наистина проявяваше мудност. Заседателките се събираха понякога за половин ден, а в повечето дни изобщо не го правеха. И не казваха какво обсъждат. А за бързане определено имаше причини. Дори намеренията им да бяха тайни, сборището им тук — едва ли. Елайда и Кулата нямаше да ги пренебрегват вечно. Освен това Белите плащове продължаваха да са на не повече от няколко мили оттук, в Амадиция, а се носеше мълва, че Заклетите в Дракона вече се били появили тук, в самата Алтара. Светлината само знаеше какво можеше да им хрумне на Заклетите в Дракона, щом Ранд нямаше контрол над тях. Пророкът беше добър пример — или ужасен, по-скоро. Метежи, опожарени къщи и ферми, избити хора — защото не показвали достатъчно преданост към Преродения Дракон.
Да, имаше причини да се бърза. Самаил властваше в Иллиан, а до границата с Иллиан имаше само неколкостотин мили — твърде близко разстояние за един Отстъпник. Светлината само знаеше къде са другите Отстъпници и какво кроят. И Ранд. Той, разбира се, не представляваше опасност. И дума да не става. Но той беше ключът към всичко; светът наистина се скланяше напоследък около него. Тя трябваше да е вече на половината път до Кемлин. И Мин. Нямаше снегове, които да ги забавят. Още месец и щяха да пристигнат. Не че я тревожеше това, че Мин щеше да отиде при Ранд. И какво ли обмисляше Съветът? Мин. Сънят я облада и тя се плъзна в Тел-айеран-риод…
… и се озова насред главната улица на притихналия в нощта Салидар, с издутата луна горе. Можеше да вижда съвсем ясно, повече дори, отколкото позволяваше луната. В Света на сънищата винаги имаше едно усещане за светлина, струяща едновременно отвсякъде и отникъде, сякаш самият мрак излъчваше мрачно сияние. Но пък в сънищата винаги си беше така, а това си беше сън, макар и не обикновен сън.