Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Вие бяхте незаконно дете.
— Това е лъжа! — извика Алекс, като дишаше тежко. — Майка ми е била омъжена за Ал Гейдър. Виждала съм брачното им свидетелство. Баба Греъм го беше запазила.
— Те се ожениха, но след като тя се върна от Ел Пасо и разбра, че е бременна.
— Лъжете! — изкрещя Алекс и се хвана за облегалката на стола. — Защо лъжете?
— Не лъжа. Трябва да разберете защо ви казвам това. Опитвам се да защитя семейството си от вашата отмъстителност. Единственото нещо, което ме кара да понасям този малък, грозен град е чувството, че съм най-богатата жена тук. Радвам се, че съм омъжена за най-влиятелния човек в областта. Няма да ви позволя да унищожите всичко, което Енгъс създаде за мен. Няма да допусна да внасяте раздори в семейството ми. Селина го направи. Този път няма да допусна това да стане.
— Дами, дами! — каза Джуниър, който влезе в стаята с усмивка на уста. — За какво са всички тези викове? Да не сте видели паяк?
Обноските му се промениха, когато усети нажежената обстановка. Въздухът беше наелектризиран, както преди светкавица.
— Мамо? Алекс? Какво има?
Алекс гледаше втренчено Сара Джоу, чието лице беше спокойно и самодоволно като на камея. После хукна към вратата, събаряйки стола си. Напусна стаята и бързо тръгна надолу по стъпалата.
Джуниър погледна въпросително майка си. Тя му обърна гръб и се върна на канапето. Взе чашата си с чай и бавно отпи една глътка.
Тогава той се втурна надолу по стълбите след Алекс и я настигна на входната врата, където неуспешно опитваше да облече палтото си.
Хвана я за раменете и я разтърси:
— Какво става, за Бога?
Алекс обърна глава настрани, за да не може да види сълзите в очите й, и се опита да освободи ръцете си.
— Нищо.
— Нямате вид на човек, който е бил на парти с чай.
— Чай? Ха! — каза Алекс, отмятайки глава назад. — Тя не ме покани тук, за да пия чай. — Изтри с ръка сълзите си и добави — предполагам, че трябва да й бъда благодарна, задето ми го каза.
— Какво ви каза?
— Че съм била зачената преди брака на родителите ми — лицето на Джуниър пребледня. — Значи е вярно, нали?
Джуниър свали ръцете си от раменете й и се опита да се извърне настрани. Тогава Алекс го хвана за раменете и го принуди да я погледне в очите.
— Истина ли е? — попита тя и сълзите потекоха по бузите й. — Кажете нещо, Джуниър! — Мъжът избягваше погледа й, което само потвърждаваше нейните съмнения. Започна сама: — Селина се е върнала от Ел Пасо. След като е била в прегръдките на някакъв войник, тя е била готова да се сдобри с Рийд. Вероятно би успяла, ако не съм била аз, така ли е? — тя покри лицето си с ръце. — Господи, ето защо Рийд ме мрази толкова.
Джуниър свали ръцете й от лицето и я погледна със сините си очи.
— Рийд не ви мрази, Алекс. Никой от нас не ви е мразил тогава, нито пък сега.
Усмихна се с мъка.
— Хващам се на бас, че Албърт Гейдър не е искал и да чуе за мен. Принудили са го да се ожени за майка ми — огледа се и продължи тихо: — това обяснява толкова неща. Толкова много неща. Защо баба Греъм беше толкова строга е мен, защо винаги се интересуваше с кого излизам, по кое време съм се прибрала и къде съм била. Мразех я за това, че беше толкова непреклонна, защото никога не съм й давала повод да не ми вярва. Сега разбирам, че прекалената й предпазливост е била оправдана, нали? — гласът й стана истеричен. — Дъщеря й е била опозорена, а преди двадесет и пет години това се е смятало за голям грях!
— Алекс, престанете!
— Това обяснява защо баба ми никога не ме е обичала. Аз съм унищожила живата на Селина и тя никога не ми го прости. Селина не е могла да има Рийд, не е могла да има вас, не е могла да има бъдеще. И всичко това заради мен. О, Господи!
Изрече всичко това с измъчен глас. Не можеше и не искаше да го погледне. Посегна да отвори вратата. Изтича на верандата и тръгна надолу по стъпалата.
— Алекс! — извика той след нея.
— Какво става, за Бога? — попита Енгъс, когато Алекс връхлетя върху него и се втурна към колата си.
— Оставете я и двамата — обади се Сара Джоу, която стоеше горе на площадката, откъдето беше наблюдавала и чула всичко.
Джуниър се обърна поривисто:
— Мамо, как можа! Как можа да нараниш Алекс по този начин?
— Не го казах, за да я наранявам.
— Какво си й казала? — попита Енгъс. Стоеше на вратата стъписан и нетърпелив, понеже никой не отговаряше на въпросите му.
— Разбира се, че си я наранила! — повтори Джуниър. — Знаеше, че от това ще я заболи. Тогава защо й го каза?
— Защото трябваше да го знае! Единственият човек, който би могъл да нарани Алекс, е тя самата. Преследва една илюзия. Майката, която търси, не съществува. Мърл й е натъпкала главата с глупости, че Селина е била съвършена. Забравила е да каже на момичето колко непочтена беше. Време беше Алекс да разбере това.