Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— Не виждам нищо лошо в това — отвърна той с лъчезарна усмивка.
— Това би било пагубно — призна си Сара Джоу тихо. — Майка й разби сърцето му. Не те ли е грижа за това?
Намръщен, Енгъс й припомни:
— Това беше отдавна. А и Алекс не е като майка си.
— Не съм сигурна — тя се загледа разсеяно в пространството пред себе си.
— Алекс не е капризна и лекомислена като майка си. Тя обича да се разпорежда, а Джуниър има нужда от това. Той напусна бившите си съпруги и те му позволиха да го направи. Може би му трябва точно жена като Алекс.
— Между другото, къде е той? Още ли ми се сърди? — попита тя неспокойно.
— Разстроен е, но ще му мине. Както винаги. Каза, че ще излезе да пийне нещо.
Засмяха се и двамата. Сара Джоу отново стана сериозна.
— Надявам се да кара внимателно.
— Вероятно ще прекара нощта навън. Може би няма да се прибере до сутринта.
— О?
— Не се учудвам — заяви Енгъс. — На Алекс й трябва време, за да се съвземе от шока. Джуниър не е схванат от кръста надолу. Ще намери жена, която да го утеши тази вечер.
Той сведе очи към дълбоко изрязаното деколте на жена си и забеляза пудрата, която беше поставила върху тялото си след баня.
— Има апетит към жените, също като баща си.
— О, Енгъс! — въздъхна Сара Джоу уморено, когато ръката му посегна към дантелата и потърси гърдите й.
— Аз самият бих потърсил утешение.
— Мъже! Само за това ли мислите! Караш ме да…
— Възбуждаш ме…
— Не използвай такъв език. Вулгарен е. И не искам да го правя тази вечер. Главата ме заболя отново.
Целувката му прекрати по-нататъшните възражения. Тя се подчини и той предварително знаеше това. Винаги се съпротивляваше, но никога не му беше отказвала. Още от малка е била приучена да изпълнява брачните си задължения, така както беше научена да сервира чай.
Това, че го правеше повече по задължение, отколкото от страст, не му пречеше да я желае, дори подсилваше желанието му. Енгъс обичаше предизвикателствата.
Съблече се бързо и легна върху нея. Опита се несръчно да разкопчае копчетата на нощницата й и накрая успя да я съблече без нейна помощ. Гърдите й бяха стегнати и добре оформени както през брачната нощ, когато ги беше докоснал за първи път.
Сега той ги целуна нежно. Зърната й бяха малки и рядко успяваше да ги накара да се втвърдят, когато ги галеше с език. Той се съмняваше дали тя знае, че трябва да се втвърдят, освен ако това не беше обяснено в някой от романите, които четеше.
Тя трепна леко, когато я облада. Енгъс се престори, че не забелязва гримасата й. Опитваше се да не издава звуци, нито пък да прави неща, които би сметнала за неприятни и противни.
Цялата си грубост пазеше за вдовицата от съседната област, която поддържаше. Тя нямаше нищо против вулгарния му език. Всъщност умираше от смях, когато чуеше някои по-цветисти изрази.
Тя беше страстна любовница като него. Имаше големи тъмни зърна и му позволяваше да си играе с тях с часове, когато поиска. Позволяваше му да бъде върху нея, а понякога и обратно. Всеки път, когато беше отгоре й, закръглените й бедра притискаха задника му като в менгеме. При оргазъм издаваше звуци и беше единствената жена, която беше виждал да се смее от удоволствие, докато я чука.
Двамата бяха любовници повече от двадесет години. Тя не искаше нищо друго от него, нито пък очакваше. Когато бяха заедно, прекарваха ужасно добре времето си и той не знаеше какво би правил, ако не беше тя, но не я обичаше.
Обичаше Сара Джоу. Или поне я обичаше такава, каквато беше преди — изискана и чиста, изтънчена и красива. Обичаше я като колекционер, който боготвори някоя скулптура от безценен алабастър, която може да докосва само при специални случаи, и то много внимателно.
Тъй като тя искаше това, той винаги използваше презерватив и след като свършеше, внимателно го отстраняваше, за да не изцапа копринените й чаршафи. Докато правеше това тази вечер, наблюдаваше как Сара Джоу оправя подгъва на нощницата си, закопчава копчетата и оправя завивките.
Енгъс легна в леглото, целуна я по бузата и я прегърна. Обичаше да усеща малкото й тяло до своето, обичаше да докосва гладката й мека кожа. Искаше да се отнася с обич към нея. За негово разочарование тя отстрани ръката му и каза:
— Заспивай, Енгъс. Искам да дочета тази глава.
Тя отвори отново романа, който преди това четеше и който без съмнение беше сух и безжизнен, както любенето й. Разочарован, Енгъс се обърна на другата страна, за да не му пречи светлината от нощната лампа.