Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
— По дяволите! — изруга Енгъс. — Ще ми каже ли някой какво става тук?
Глава XXVI
Енгъс тихо затвори вратата на спалнята след себе си. Сара Джоу, подпряна на възглавниците на леглото, остави книгата си настрани и погледна към него над очилата, поставени на върха на носа й.
— Много рано си легнала.
Тя изглеждаше невинна като ангел, но Енгъс знаеше, че зад смирения външен вид се крие желязна воля. Ако Сара Джоу понякога отстъпваше, то беше от безразличие, а не в резултат на поражение.
— Искам да говоря с теб.
— За какво?
— За това, което се е случило днес следобед.
Тя разтри слепоочието си с пръсти.
— Имах главоболие, затова не слязох долу за вечеря.
— Взе ли нещо?
— Да. Сега съм по-добре.
Този разговор се повтаряше почти всяка вечер, откакто се бяха оженили.
— Не сядай върху завивките — смъмри го тя, когато той се наведе до ръба на леглото.
Енгъс почака, докато жена му прибра към себе си атлазения юрган, и след това седна близо до бедрото й.
— Скъпи, изглеждаш унил тази вечер — каза тя загрижено. — Какво има? Надявам се, че не са ни нападнали пак.
— Не.
— Слава богу, че единственият пострадал кон принадлежеше на Рийд.
Енгъс остави изявлението й без коментар. Сара Джоу мразеше Рийд и Енгъс знаеше защо. Никога нямаше да промени отношението си към него, затова нямаше смисъл да спори с нея.
Беше дошъл да говори по един деликатен въпрос. Помисли малко, за да подбере внимателно думите си.
— Сара Джоу, във връзка с днешния следобед…
— Бях много разстроена — каза тя и се намръщи.
— Била си разстроена? — повтори нетърпеливо Енгъс. Искаше да чуе какво ще каже тя за случилото се, преди да прави заключения. — А какво ще кажеш за чувствата на Алекс?
— Естествено и тя беше разстроена. Ако беше на нейно място, нямаше ли да си разстроен от факта, че си копеле?
— Не — изсмя се той грубо. — Не бих се учудил, ако съм. Никога не съм проверявал дали родителите ми са имали брачно свидетелство, но и да не са имали, това не би било от значение за мен. Но аз съм вече стар, а Алекс е чувствителна млада жена.
— Стори ми се, че е достатъчно силна, за да го приеме.
— Явно не е. Профуча покрай мен, без да ме види. Беше побесняла, когато си тръгна.
Усмивката на Сара Джоу изчезна.
— Обвиняваш ме в това, че съм й казала? Мислиш, че съм сгрешила?
Когато го погледна със загрижен поглед на малко момиченце, което се е изгубило, сърцето му се разтопи. Внимателно взе ръката й. Можеше да я прекърши като цвете между грубите си длани, но той се беше научил през годините на съвместния им живот да не упражнява силен натиск върху нея, когато я милва.
— Не те обвинявам в това, че си й казала, скъпа. Просто искам да разбера защо си го направила. Бих искал преди това да се беше посъветвала с Джуниър и с мен. Можеше да не го узнае, докато е жива.
— Не съм съгласна — каза Сара Джоу капризно.
— Сега какво значение има дали майка й и баща й са се оженили, преди да е била зачената? Боже мой, това се случва толкова често днес, че никой не го смята за грях.
— Има значение за начина, по който си представя Селина. Досега винаги я е поставяла на пиедестал.
— И какво от това?
— Тя не го заслужава — тръсна глава Сара Джоу. — Мислех, че е крайно време всички да престанат да я боготворят и да кажат на Алекс самата истина.
— Защо?
— Защо ли? Защото тя се опитва да ни разори, ето защо! Реших да престана да й се подмазвам, а да се боря. Използвах единственото оръжие, което имах — както обикновено по време на такива сцени, жена му ставаше много възбудена. — Опитах се само да защитя теб и Джуниър.
Енгъс мислеше, че на Сара Джоу й е бил необходим голям кураж, за да се противопостави на толкова самоуверена жена като Алекс. Все още смяташе, че е могла да се въздържи и да не казва на момичето за неговия произход, но подбудите й не са били егоистични. Искала е да защити семейството си. Смелите й усилия заслужаваха нещо друго, вместо критика.
Наведе се и я целуна по челото.
— Оценявам похвалните ти намерения, но нямаме нужда от твоята защита, скъпа — той се засмя при тази мисъл. — Как такова нежно създание би могло да защити смели мъже като нас? Имам много пари и знам как да се справя. Ти едва ли трябва да се безпокоиш.
— Ако можеше да възкресиш онзи негодник Пейсти Хикъм, сигурна съм, че той не би се съгласил с това — каза тя. — Виж какво се случи с него. За разлика от теб, Джуниър и всички останали мъже, аз имам имунитет към чара на това момиче. — Гласът й показваше, че е на ръба на отчаянието. — Енгъс, не можеш ли да разбереш? Джуниър се влюбва в нея.