Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
— Честно казано, в този момент започнах да се съмнявам, че ще успеем да изплаваме — казва Багдасарян.
Изкрещял на вцепенените си хора. Накрая започнали да се обаждат:
— Чувам съскане на въздух — обадил се хидроакустикът. Сега командирът разбирал, че са се блъснали с друга подводница. Шумът от изпуснат въздух можеше да означава, че и друга подводница потъва заедно с тях или пък излиза на повърхността.
Главният инженер на Багдасарян, Володя Дибски, пропълзял в контролния пост буквално като се влачел на ръце. Краката му били парализирани от страх и шок. Инженерът продължил да дава заповеди в легнало положение.
Междувременно „Черната Лила“ продължавала да потъва сякаш няколко минути. Багдасарян изкрещял онова, което сметнал, че ще бъде последната му заповед изобщо:
— Заден ход!
Това бил отчаян ход. Ако екипажът успеел да обърне хода на двигателите, подводницата е можело да се изтегли до повърхността. Но Багдасарян знаел, че при такова стръмно изплаване съединителят може да откаже.
„Черната Лила“ започнала да трепери.
— Стрелката на дълбочинния индикатор потрепна и спря на около 70 метра, след това се върна на 50 метра, на 25. От тази дълбочина излетяхме като куршум — казва той. — Изведнъж изскочихме на повърхността като коркова тапа.
Добави, че след това те, мъжете от екипажа, „вдигнали наздравица за двигателите“.
В момента, в който „Черната Лила“ излязла на повърхността, хората отворили един люк. Слънцето греело. Не видели подводница никъде наоколо и със страх помислили, че с американската подводница се е случило най-лошото.
— Помислих си: „Потопих свой брат подводничар“ — казва Багдасарян. — Не е лесно, като осъзнаеш нещо такова.
Руснаците докладвали за инцидента на командването си, когато доловили звук от онова, което според Багдасарян била „Таутог“, напускаща сцената с 15 възла.
Той разказва, че подводницата увиснала назад и надясно само с един работещ винт. Десният вал бил безнадеждно огънат, а във външния корпус се виждала голяма дупка. Възможно е именно звуците от пропукващия се корпус да са създали ефекта, записан в хидроакустичната кабина на „Таутог“.
Но „Ехо“-то имат втори усилен вътрешен корпус. Американските подводничари се шегуваха, че руснаците използват такава конструкция, защото металургията им била просто съветска. Но може би точно този втори слой стомана е възпирал мачкащия океан и запазил хората на „Черната Лила“ живи.
Дупката във външния корпус била толкова голяма, че в нея можел да влезе тролей с изправени пръти, казва Багдасарян.
— Да си призная, ако „Таутог“ се беше блъснала в нашата подводница с няколко метра по-близо до центъра, щяхме да завършим много зле. Тя се движеше с относително висока скорост. И несъмнено щеше да разбие както външния, така и вътрешния ни корпус.
Според Багдасарян в пространството между външния и вътрешния корпус имало парчета от „Таутог“. Бил убеден, че от този удар бойната рубка на „Таутог“ е напълно откъсната. Както хората от „Таутог“, и членовете на екипажа на „Черната Лила“ опитали да си запазят трофеи от американската подводница, но парчетата сплав HY-80 били конфискувани от КГБ. Само Багдасарян, който отказал да даде своето късче, все още има сувенир.
След това разказът на Багдасарян се отклонява от историята на екипажа на „Таутог“. Той твърди, че именно „Таутог“ е ударила „Черната Лила“, а не обратното. И още, че Съветите проследили „Таутог“ в посока към Япония. Казва също, че руското разузнаване съобщило, че като стигнала там, подводницата останала за дълъг ремонт. Но „Таутог“ не беше ходила в Япония — върна се директно в Пърл Харбър.
Когато Багдасарян се върнал в Съветския съюз, се изправил пред инквизиторски разпит. Казва, че ескадреният му командир му дал съвет:
— Не си изпускай нервите. Пролей няколко сълзи по прашните си обувки.
В служебната му характеристика било вписано строго мъмрене. Простъпката му означавала, че повече няма да му позволят да преподава във Военноморската академия. Вместо това подводницата му претърпяла ремонт и го изпратили да прекара два и половина месеца в криене до Сан Франциско. Багдасарян казва, че това било компенсация за неуспеха му — за да „измие вината с кръв“.
След сблъсъка сред съветските подводничари започнал да обикаля нов виц, въпреки че фактите в основата му били малко променени, защото никой не желаел да го хванат, че говори за секретен случай. При подобни ограничения не е чудно, че хуморът е малко пресилен.
Вицът бил: „Американска ядрена подводница се блъснала с айсберг в океана. Екипажът на айсберга не пострадал.“