Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Поглеждам плаката и сребърните балони, които се развяват при всеки порив на вятъра, след това бутилките шампанско и усмихнатите лица около мен. Не знам какво да кажа. Просто се налага да преглътна.
— Ами… благодаря ви — отвръщам аз и се оглеждам. — Наистина е… прекрасно е.
— Съжалявам, че бях толкова рязка днес следобед — заявява весело Триш и отпива нова глътка. — В момента се борехме с балоните. Днес следобед изгубихме половината. — Тя се обръща към Еди и го дарява с изпепеляващ поглед.
— Ти някога опитвала ли си се да натъпчеш балони, пълни с хелий, в багажника на кола? — сопва й се разпалено Еди. — Да те видя как ще се справиш! Да не би да имам три ръце?
Представям си как Еди се бори с лъскавите балони, докато се опитва да ги побере в багажника на поршето, и прехапвам устни.
— Не записахме възрастта ти на балоните, Саманта — добавя тихо Триш. — Предполагам, че като жена ще оцениш жеста. — Тя вдига чашата си и ми намига съзаклятнически.
Поглеждам от наплесканото й с грим лице към месестите румени бузи на Еди и усещам, че съм искрено трогната. Значи са планирали изненадата. Писали са, плакат. Поръчвали са балони.
— Господин Гайгър… госпожо Гайгър… просто нямам думи…
— Това не е всичко! — казва Триш и кимва над рамото ми.
— Честит рожден ден… — Някакъв глас пее зад мен и след миг само се включват и останалите. Врътвам се и виждам Айрис да се приближава откъм къщата, понесла най-голямата двуетажна торта. Глазирана е в бледорозово, има захарни рози и малини, а отстрани е бодната елегантна картичка със сребърен надпис: „Скъпа Саманта, всички ти пожелаваме честит рожден ден.“
Не бях виждала такава красота. Гледам я и усещам как гърлото ми се стяга и не мога да проговоря. През целия ми живот никой не ми е правил торта за рождения ден.
— Духни свещичката — провиква се Еймън, когато песента свършва. Духвам немощно пламъка и всички започват да ръкопляскат.
— Харесва ли ти? — усмихва се Айрис.
— Прекрасна е… — преглъщам аз. — Никога не съм виждала по-красива.
— Честит рожден ден, пиленце. — Тя ме гали по ръката. — Заслужаваш я.
Айрис оставя тортата и започва да я реже, а Еди почуква по чашата си с една химикалка.
— Моля за внимание… — Качва се на терасата и си прочиства гърлото. — Саманта, всички ние много се радваме, че дойде в семейството ни. Справяш се прекрасно и ние много ценим работата ти. — Еди вдига чашата си към мен. — Ъъъ… браво, Саманта!
— Благодаря ви, господин Гайгър — отвръщам колебливо аз. Оглеждам засмените лица на фона на синьото небе и черешовите цветове. — Аз… много се радвам, че съм сред вас. Всички вие ме посрещнахте толкова топло и бяхте много мили с мен. — Господи, всеки момент ще ревна. — Не бих могла да мечтая за по-добри работодатели…
— Я престани! — размахва ръце Триш и попива очи с някаква салфетка.
— „Тя е изключителен човек“ — запява с продран глас Еди. — „Тя е изключителен човек…“
— Еди! Саманта няма да слуша тъпите ти песни! — прекъсва го Триш с пискливия си глас и продължава да попива сълзите си. — Отвори нова бутилка шампанско, за бога!
Днес е една от най-топлите вечери тази година. Докато слънцето бавно се спуска към хоризонта, ние сме приседнали на тревата, пием шампанско и си говорим. Еймън ми разказва за приятелката си, Ана, която работи в хотел в Глостър. Айрис е донесла тарталети, пълни с пилешко и подправки. Натаниъл нагласява разноцветни светлини на едно от дърветата. Мелиса заявява няколко пъти, че не може да седне с нас, защото трябва да се залавя за работа, но накрая приема още една чаша шампанско.
Небето е бездънно, леко потъмняло на свечеряване, и се усеща ароматът на орлови нокти. Музиката звучи лека и приятна, а ръката на Натаниъл е отпусната небрежно на бедрото ми. През целия си живот не съм се чувствала по-щастлива и доволна.
— Подаръците! — надига неочаквано глас Триш. — Още не сме раздали подаръците!
Тя май е изпила повече шампанско от останалите. Заклаща се неуверено към масата, започва да рови в чантата си и вади някакъв плик.
— Това е малък бонус, Саманта — казва тя, когато ми го подава. — Похарчи го за себе си.
— Благодаря ви! — отвръщам изумена аз. — Това е… невероятно мило е!
— Не ти увеличаваме заплатата — уточнява тя и ме поглежда подозрително. — Нали разбираш, че това не е увеличение на заплатата. Само за празника е.
— Разбирам — отвръщам аз и се опитвам да не се усмихна. — Много щедро, госпожо Гайгър.
— И аз имам нещо за теб. — Айрис бръква в кошницата и вади пакет, увит в кафява хартия. В него има нов комплект тави за хляб и престилка на розички. Поглеждам Айрис, не мога да се сдържа и избухвам в смях.