Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Вглеждам се неуверено в него и усещам несигурност.
— Натаниъл… за какво говориш?
— Докога ще се преструваш? — Той клати развеселен глава. — Наистина ли си въобразяваше, че ще скриеш от нас? Любима, ние не сме чак толкова глупави! Нали ти казах, че знаем.
Ужас! Те знаят. Какво знаят? Какво, по дяволите, са разбрали?
Преглъщам, а устата ми е пресъхнала изведнъж.
— Какво точно…
— А, не. — Натаниъл поставя пръст на устните ми. — Прекалено късно е. Има изненада за теб, независимо дали искаш или не.
— Изненада ли? — заеквам аз.
— Хайде, ела. Чакат те. Затвори очи… — Прегръща ме през кръста с едната ръка, а другата поставя над очите ми. — Ела насам… Аз ще те водя…
Докато ме води в пълния мрак, усещам, че ми прилошава от страх. Умът ми трескаво работи и се опитвам да разбера какво ли става зад гърба ми. Кой ме чака?
Моля те, Господи, нека не са се опитали да ми оправят живота. Моля те, Господи, нека да не са организирали някое мило семейно или служебно тържество. Представям си застаналия на поляната пред къщата Кетърман с проблясващите на слънцето метални рамки на очилата. Или пък Арнолд. Или дори майка ми.
— Ето я и нея! — Натаниъл ме извежда през френските прозорци и ме отвежда по стъпалата към градината. Усещам как слънцето гали лицето ми, чувам нещо като пляскане и… музика ли е това? — Така! Можеш да отвориш очи!
Не мога да отворя очи. Каквото и да става, не искам да разбирам.
— Всичко е наред! — смее се Натаниъл. — Никой няма да те ухапе! Отвори очи!
Сърцето ми блъска диво, докато отварям очи. Мигвам няколко пъти и се чудя дали не сънувам.
Какво… ама както става тук?
На огромен плакат, опънат между две дървета, е написано „Честит рожден ден, Саманта!“. Значи от него е идвал пляскащият звук. На масата в градината е постлана бяла покривка, има букет цветя и няколко бутилки шампанско. За един стол са вързани балони с надпис „Саманта“ на всеки от тях. От касетофона се носи джаз. Еди и Триш са на тревата заедно с Айрис, Еймън и Мелиса. Всички ми се усмихват, с изключение на нацупената Мелиса.
Имам чувството, че съм се озовала в някаква паралелна вселена.
— Изненада! — провикват се в един глас те. — Честит рожден ден!
Отварям уста, но не успявам да издам никакъв звук. Прекалено слисана съм, за да проговоря. Защо са решили, че имам рожден ден?
— Погледнете я само — подвиква Триш. — Тя онемя! Нали, Саманта?
— Ами… да — продължавам да заеквам аз.
— Тя нямаше представа — признава с усмивка Натаниъл.
— Честит рожден ден, миличка. — Айрис се приближава, прегръща ме силно и ме целува.
— Еди, отвори шампанското! — нарежда нетърпеливо Триш. — Хайде!
Не мога да повярвам. Какво да правя? Какво да кажа? Как да кажеш на хората, организирали парти изненада за рождения ти ден, че всъщност… нямаш?
Защо са решили, че имам рожден ден? Да не би да съм ги излъгала и да съм им дала измислена дата на раждане, докато провеждаха интервюто? Само че не си спомням да сме говорили по този въпрос…
— Шампанско за рожденичката! — Еди отваря бутилката и налива пенливото шампанско в чашите.
— Най-добри пожелание! — Еймън се приближава широко усмихнат. — Де да можеше да си видиш изражението!
— Направо невероятно! — съгласява се Триш. — А сега да вдигнем тост!
Това не може да продължава.
— Ъъъ… Господин Гайгър, госпожо Гайгър… партито е чудесно, наистина съм трогната. — Преглъщам с усилие и се насилвам да кажа: — Само че… днес нямам рожден ден.
За моя огромна изненада всички избухват в смях.
— Нали ви казах! — възкликва доволно Триш. — Тя каза, че ще отрече.
— Не е чак толкова страшно, че остаряваш с една година — успокоява ме Натаниъл с шеговита усмивка. — Трябва да приемеш фактите. Пийни си шампанско и се забавлявай.
Много съм объркана.
— Кой е казал, че ще отрека?
— Лейди Еджърли, разбира се! — грейва Триш. — Тя ни издаде малката ти тайна!
Фрея ли? Фрея ли стои зад тази работа?
— Тя… какво точно ви каза тя? — Старая се да говоря естествено. — За лейди Еджърли питам.
— Каза ми, че рожденият ти ден наближава — отвръща доволно Триш. — Предупреди ме да запазя всичко в тайна. Каква си потайна!
Не мога да повярвам, че Фрея е направила подобно нещо. Не е възможно.
— Освен това ми каза… — Триш снишава съчувствено глас, — че последният ти рожден ден бил голямо разочарование. Каза, че на този трябвало да оправим нещата. Тя беше тази, която предложи да организираме изненадата! — Триш вдига чаша. — И така, да пием за Саманта! Честит рожден ден!
— Честит рожден ден! — пригласят останалите и вдигат чаши. Не знам дали да плача, или да се смея. Може би и двете.