Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Да знаеш само колко имам да преговарям. — Мелиса въздъхва тежко и прокарва ръка през косата си. — Нямаш представа каква работа ме чака, леличко Триш. Тооолкова съм стресирана.
— Наистина не знам как успяваш да се справиш. — Триш я прегръща през раменете и я притиска до себе си. — Какво предпочиташ първо? Всички сме на твое разположение.
— Би ли ми подредила багажа? — обръща се към мен Мелиса. — Дрехите ми сигурно са се смачкали и трябва да се изгладят.
Стряскам се. Значи тя няма сама да си оправи багажа, така ли? Да не се превърна сега в личната прислужница на тази хлапачка?
— Може да си изнеса учебниците в градината — добавя небрежно тя. — Дали градинарят не може да ми сложи една маса някъде на сянка?
Триш наблюдава възхитена как Мелиса рови из раницата, пълна с бумаги.
— Само погледни всички тези книги, Саманта! — възкликва тя, когато Мелиса изважда „Правен наръчник за начинаещи“. — Погледни само какви дълги думи!
— Ъъъ… олеле! — възкликвам любезно аз.
— Защо не ни направиш по едно кафе? — обръща се тя към мен. — Ще го изпием на терасата. Донеси и малко бисквити.
— Разбира се, госпожо Гайгър — отвръщам аз и автоматично правя реверанс.
— Може ли моето да е наполовина с кофеин, наполовина без — подхвърля през рамо Мелиса. — Не ми се иска да е прекалено силно.
Не, мама му стара, не мога, претенциозна тъпа краво!
— Разбира се — отвръщам с усмивка аз и стискам зъби. — С удоволствие.
Нещо ми подсказва, че с това девойче няма да се разберем.
Пет минути по-късно, когато изнасям кафето на терасата, Триш и Мелиса са се отпуснали на сянка под чадъра заедно с Еди.
— Нали се запозна с Мелиса? — пита той, когато оставям подноса на масата от ковано желязо. — Тя е нашата малка звезда. Нашият орел на правосъдието.
— Да, запознахме се. Кафето ви — добавям аз и подавам чашата на Мелиса. — Точно както го поръчахте.
— Мелиса е под голямо напрежение — обяснява Еди. — От нас зависи да й е удобно и приятно.
— Нямате представа на какво напрежение съм подложена — заявява сериозно малката. — Работя и вечер и изобщо… Личният ми живот никакъв го няма. — Тя отпива от кафето и се обръща към мен: — Между другото, исках да кажа, че… — Тя се намръщва. — Ти как се казваше?
— Саманта.
— А, да, Саманта. Много внимавай с пайетеното ми бюстие. — Тя отмята коса и отпива нова глътка кафе.
— Ще се постарая — отвръщам все така любезно аз. — Това ли е всичко, госпожо Гайгър?
— Чакай! — Еди оставя чашата си. — Имам нещо за теб. Не съм забравил разговора! — Той бръква под стола и вади кафяв плик. Виждам, че вътре има някакви книги с лъскави корици. — Няма да те оставя да се измъкнеш, Саманта. Това ще бъде нашата задача!
Усещам, че ме грози опасност. О, не. Дано да не е това, за което си мисля.
— Господин Гайгър — започвам бързо аз. — Много мило от ваша страна, но…
— Да не чувам повече приказки! — прекъсва ме той и вдига ръка. — Някой ден ще ми благодариш!
— За какво става въпрос? — Мелиса намръщва любопитно малкото си носле.
— Саманта трябва да учи! — Еди вади със замах книгите от плика. И двете са доста шаренки, с украсени букви и много илюстрации. Забелязвам, че е написано „Математика“, „Английски език“ и „Обучение за възрастни“.
Той отваря едната и ми показва някаква карикатура. От устата на човека излиза балонче с въпроса „Какво е съществително име?“.
Зяпвам онемяла.
— Видя ли? — пита гордо Еди. — Много ще ти бъде забавно. Има и златни звезди, които ти се дават, когато напреднеш!
— Мелиса с удоволствие ще ти помогне с тънкостите — чурулика Триш. — Нали, миличка?
— Разбира се — отвръща тя с високомерна усмивка. — Браво, Саманта! Никога не е прекалено късно. — Тя побутва недопитото кафе към мен. — Направи ми друго. Това е прекалено слабо.
Връщам се вътре и подхвърлям книгите на масата в кухнята. Пълня отново чайника, след това изхвърлям кафето в мивката със замах.
— Всичко наред ли е? — Натаниъл ме наблюдава развеселен от вратата на кухнята. — Какво представлява това момиче?
— Отвратителна е! — не се сдържам и избухвам аз. — Невъзпитана е и се отнася към мен като с нищожество. Трябва да й оправя багажа… да й правя кафето наполовина с кофеин, наполовина без…
— Можеш да направиш само едно — обяснява ми той. — Изплюй се в кафето.
— Гадост! — мръщя се аз. — Не мога. — Сипвам лъжичка обикновено кафе в кафеника и добавям половин лъжичка без кофеин. Не мога да повярвам, че се съобразявам с тъпите й прищевки.