Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— А, нищо — отвръщам аз и бързо оставям брошурата. — Просто… не ми се струва достатъчно възрастен, за да се пенсионира.
— Просто напуска. — Тя свива рамене и излиза от кухнята, а аз оставам напълно объркана.
Арнолд напуска „Картър Спинк“? Нали винаги се е хвалил, че никога нямало да напусне? Все повтаряше, че щял да работи още двайсет години. Защо е решил да напусне тъкмо сега?
Нямам никаква представа какво става. През последните няколко седмици живея като под стъклен похлупак. Не съм чела „Правист“, дори не съм виждала най-обикновен вестник. Не знам никакви клюки, да не говорим, че не ме интересуват. Ето че сега, след като видях познатото лице на Арнолд, ме обзема любопитство.
Знам, че вече не съм част от този свят, въпреки това искам да разбера какво става. Защо Арнолд напуска „Картър Спинк“? Какво се е случило, за което нямам представа?
И така, същия следобед, след като съм вдигнала масата, се промъквам в кабинета на Еди, пускам компютъра и влизам в „Гугъл“. Изписвам „Арнолд Савил“ и на втората страница попадам на информация за ранното му пенсиониране. Препрочитам малката статия отново и отново и се опитвам да разбера какво става. Защо е решил да напусне толкова рано? Да не би да е болен?
Опитвам се да намеря още нещо, но май няма друго. След кратко колебание изписвам „Саманта Суитинг“, въпреки че си казвам, че не бива. Веднага се появяват безброй неща за мен. Този път не се слисвам като миналия. Все едно, че не става дума за мен.
Преглеждам статиите една след друга и виждам, че са същите като преди. След като преглеждам пет страници, изписвам „Трета обединена банка“ и започвам да разглеждам. След това изписвам „БЛК холдинг“, след него „Трета обединена банка“, „Глейзърбрукс“, а после и „Саманта Суитинг, 50 милиона лири, край на кариерата“ и чакам отново да се появят противните писания. Все едно, че наблюдавам повторно собствената си автомобилна катастрофа.
Господи, човек направо се пристрастява към „Гугъл“. Седя, погълната от написаното, въвеждам нови имена за търсене, чета и търся, а когато се налага, вкарвам и паролата за „Картър Спинк“. След един час седя прегърбена на стола на Еди като някое зомби. Гърбът ме боли, вратът ми се е схванал, а думите започват да се сливат. Забравила съм какво е да седиш пред компютър. Нима съм се занимавала с това по цял ден?
Потривам уморените си очи, поглеждам към поредната уеб страница и се питам какво правя. Това е някакъв списък с гости за обяд, проведен в „Пейнтърс хол“. По средата на статията забелязвам името „БЛК холдинг“, което вероятно е връзката. На автопилот местя курсора и попадам на името „Никълъс Ханфорд Джоунс, директор“.
Нещо проблясва в объркания ми мозък. Никълъс Ханфорд Джоунс. Откъде ми е познато това име? Защо ми се струва, че има връзка с Кетърман?
Да не би „БЛК холдинг“ да е клиент на Кетърман? Не. Не е възможно. Не съм чувала подобно нещо.
Стисвам здраво очи и се опитвам да се съсредоточа. Никълъс Ханфорд Джоунс. Представям си името, опитвам се да открия някаква асоциация… да извикам някакъв образ… хайде, мисли…
Това е бедата, когато имаш почти фотографска памет. Хората си мислят, че е много удобно, но истината е, че направо те побърква.
И накрая си спомням. Засуканият почерк на поканата за сватба. Беше закачена на таблото в кабинета на Кетърман преди около три години. Стоя там седмици наред. Виждах я всеки път, когато влизах при него.
Господин и госпожа Арнолд Савил Имат удоволствието да ви поканят На сватбата на дъщеря им Фиона и господин Никълъс Ханфорд Джоунс.
Никълъс Ханфорд Джоунс е зет на Арнолд Савил? Арнолд има роднини в „БЛК холдинг“?
Отпускам се на стола напълно объркана. Защо не го е споменавал никога досега?
След това ме поразява нова мисъл. Бях в страницата на „БЛК“ само преди минута. Защо не беше споменато, че Никълъс Ханфорд Джоунс е директор? Това е незаконно.
Потривам чело, след това от любопитство изписвам в прозорчето за търсене „Никълъс Ханфорд Джоунс“. След миг екранът се изпълва със статии и аз се привеждам любопитно напред.
За бога! Този интернет е пълен боклук. Има десетки други никълъси и други ханфордовци и разни господа с името Джоунс, споменати в какъв ли не контекст. Нещото, наречено „Гугъл“, не разбира ли какво ми трябва? Защо ми е да чета за някакъв канадски гребен отбор и за състезателя им Грег Ханфорд, за някой си Дейв Джоунс или за Чип Никълъс.
Така няма да намеря нищо.
Въпреки това продължавам надолу и преглеждам всеки един от текстовете, прехвърляйки страница след страница. И тъкмо когато се каня да се откажа, погледът ми попада в дъното на страницата. „Уилям Ханфорд Джоунс, финансов директор в «Глейзърбрукс», благодари на Никълъс Дженкинс за речта…“