Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
В разгара на тази дейност Келър слезе в завода, за да види новата вана за електрогалванизиране. Завари Хойснер точно в момента, когато източваше химикалите от ваната и я зареждаше за следващия опит. Ученият беше с мушама за дъжд, а на главата си носеше пожарникарска шапка. Вода течеше отвсякъде. Някои от маркучите се бяха скъсали и Хойснер беше вир вода, независимо от мушамата. Келър извади от джоба си банкнота от 100 долара и му я даде:
— Купете си един нов костюм — заслужавате го!
Мокрият Хойснер изглеждаше по-неспокоен от всякога, но се усмихваше щастливо.
— Успяхме, мистър Келър. Методът работи! — каза той и показа на президента няколко 25-сантиметрови стоманени пръчки с блестящо никелово покритие. — Изпращам няколко мостри в Колумбийския университет за изпитания. Те още не вярват, че се е получило, но…
Кей. Ти. не уважаваше много мнението на учените. За него те бяха прекалено „книжни“ интелектуалци. „Учените не разбират много от техника“ — казваше той, и често разправяше за едно свое летуване с палатки в района на секвоите в Калифорния. „Навремето доста уважавах докторите на науките, но веднъж отидох с няколко от тях на бивак в Калифорния. В палатките имахме ацетиленови лампи. На един от тези доктори му се доспало, но не знаел как да загаси лампата. Накрая хвърлил един пешкир върху нея. Естествено, скоро и пешкирът, и палатката, и гората се запалиха. Три пожарни пристигнаха да гасят пожара. Как да ги уважавам след такова нещо?“
Щом Карл Хойснер не е съгласен с докторите от Колумбия, ясно беше на чия страна е Келър. Хойснер беше абсолютно сигурен, че неговото покритие няма да пропуска никакъв хексафлуорид.
— На мене това ми стига, докторе! — каза широко усмихнат Кей. Ти. — Започвайте пълномащабни опити. Ще получите всичко, което ви е нужно!
Хойснер изпрати първите мостри за изследване в Ню Йорк, заедно с парчета чист никел за сравнение, и без да чака потвърждение от Колумбийския университет, започна пълномащабни опити в завода на „Крайслер Хайланд Парк“. Всичко се правеше с подръчни средства. Изкопаха голяма яма за ваната и в нея поставиха един метален цилиндър с размера на бъдещите дифузьори, направен от лист за котел, старателно заварен и изчистен. Хойснер успя да покрие котела с тънък и равномерен пласт от никел, също както и при по-ранните си опити с по-малки образци.
Възбуденият Келър телефонира във Вашингтон и оттам веднага пристигнаха Гроувс и Доби Кийт, за да се уверят лично в успеха. През това време пристигнаха и резултатите от изпитанията в Колумбийския университет — не само че покритието на Хойснер бе напълно устойчиво към хексафлуорида, но дори поглъщаше по-малко газ от чистия никел.
Гроувс и Кийт бяха възхитени.
— Отрежете стотина мостри с големина 5 на 10 см! — наредиха те.
Пробите бяха разпратени в други лаборатории за изпитване. Само след няколко дни Келър получи телеграма от Гроувс:
Спрете всякакви опити. Преминавайте към електрогалванизиране на дифузьорите!
Само за шест седмици след първото посещение на Гроувс в Детройт „Крайслер“ успя да реши изключително трудния проблем с никеловото покритие.
Предстоеше обаче организирането на крупни промишлени операции, преди да се стигне до масовото производство на дифузьорите. Келър беше открил в търговската част на Детройт един празен универсален магазин на „Удуърт Авеню“ 1525. На долния етаж се беше нанесла временно службата на САЩ за военните облигационни фондове. Кей. Ти. остави облигационния фонд на партера за прикритие и нае горните етажи. Секретната операция по проектирането и експериментирането с дифузьорите, наречена Х–100, се извършваше в центъра на Детройт, под носа на хилядите минувачи в оживения търговски център.
За самото производство на дифузьорите „Крайслер“ преобразува своята фабрика „Линч Роуд“ и премести производството на танкови трансмисии и части за камиони другаде. За да се осигури достатъчна височина, в пода на дългото едноетажно здание, построено още през Първата световна война за производство на откатни механизми за гаубици, беше издълбан дълбок изкоп. Стените, колоните и гредите на постройката се почистиха старателно и боядисаха в бяло. Тъй като хексафлуоридът става избухлив в съприкосновение с масла и грес, правилата за чистота бяха по-строги, отколкото в хирургична клиника. Не се допускаха дори микроскопични прашинки. В участъка, където трябваше да се монтират бариерите, въздухът се филтрираше с електростатични филтри. Всеки цилиндър и неговите части се измиваха до химична чистота.