Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Човекът, който пое отговорността да замеси огромната автомобилна компания в една лотария на стойност 75 милиона долара, не знаеше точно какво е решението на никеловия проблем, но беше сигурен, че ще го открие. Кей. Ти. Келър беше роден боец и трудностите само го стимулираха.
Жизненият път на президента на „Крайслер“, започнал под бремето на странното име, с което бил кръстен — Кауфман Туме Келър. В малкото градче Маунт джой, разположено на 120 км от Филаделфия, най-богатият човек бил някой си мистър Кауфман Дойч. Когато момчето се родило там през 1885 г., баща му, беден търговец на коне, бил принуден да продаде на местния богаташ четири коня, за да посрещне новия разход. „Направи ми тази чест — казал благодетелят, — да кръстиш детето на мое име.“ Така момчето станало Кауфман. (Туме била австрийската фамилия на майката.)
Бащата на Кей. Ти. бил много бедно момче, отгледано от един менонитски проповедник. Той се научава да чете и да пише едва когато собствените му деца тръгнали на училище. Разбира обаче много от коне и малкият Кауфман започва да помага в обора още когато бил толкова дребен, че трябвало да се качва на стол, за да вчеше гривата на коня. На 13 години се хваща за първи път на работа — шие носни кърпички през ваканцията. След това сглобява кухненски уреди, а по-късно работи и на пробивна преса. Когато завършва училище, 16-годишният Келър вече доста разбира от машини. За да изкара пари за следване в бизнесколеж в съседния Ланкастър, отглежда гълъби в бащината си плевня и продава малките им.
Големият шанс в живота на селското момче се появява, когато на 17 години се влюбва. Той е готов да започне работа в градчето на момичето, за да може да се ожени за него. Обезпокоеното семейство се намесва и решава да го изпрати в чужбина, за да „види свят“. За 50 долара му купуват билет втора класа за отиване и връщане до Англия и му дават още 50 за джобни пари.
— Ако тя наистина те обича, ще те почака — казва майка му, криейки сълзите си при изпращането.
Кей. Ти. не бил напускал дома си дотогава, освен в едно пътуване с баща си до Филаделфия. Сега е на път за Европа, с огромната сума от 50 долара в джоба! На кораба се запознава с един пропагандист на въздържателното движение, евангелиста от американската баптистка църква Джон Куинси Адамс Хенри, който отива на лекционна обиколка в Англия. Преподобният Хенри има нужда от секретар и предлага поста на момчето срещу 7,50 долара седмично с храна и квартира. Келър веднага се съгласява — така би могъл да изкара един месец в Англия и да си запази 50-те долара, с които да се ожени, като се върне.
За евангелиста Англия е „пиянска страна“ и със своите лекции той се опитва да убеди хората да подписват декларации, че се отказват от пиенето. Келър дава своя принос за спасяването на английските души в продължение на 6 седмици, когато изведнъж пристига писмо от майка му — момичето се оженило за друг. Келър остава при въздържателския лектор цели три години със същото заплащане, пътува по всички британски острови и среща най-различни хора — от кметове до скромни селски ковачи. През едно лято проповедникът го запознава с прочутия филантроп от Ийст Енд Томас Барнардо, който събира безпризорни деца и ги учи на занаят. Следващото лято Келър работи като съветник в един детски лагер в Северен Уелс.
След три години такъв пълноценен живот Келър се връща в Америка със спестените 50 долара и се качва на влака за Питсбърг. По пътя за евтиния хотел, препоръчан му от един железничар, младежът минава край завода на „Уестингхаус“. Дотогава той не бил виждал толкова голямо индустриално предприятие и си помислил с възхищение: „Това е място за мен!“ На следващата сутрин Келър е нает в един от офисите на „Уестингхаус“ със заплата от 65 долара месечно — голяма сума по онова време. След няколко месеца обаче отива при управителя с молба да бъде преместен във фабриката като чирак, въпреки че заплащането е само 20 цента на час. В неговата кариера това е само първият случай, когато доброволно приема по-ниско платена работа, само и само да разшири познанията си.
След като Келър станал опитен механик, „Уестингхаус“ го изпраща в Детройт като помощник-ръководител в производството на двигатели за компанията „Чалмърс Мотър“. След това става инспектор в завод за диференциали срещу 150 долара месечно, а по-късно се премества в компанията „Метцгър Мотър Кар“. През 1910 Детройт е безспорната автомобилна столица и Келър получава максималното заплащане във всяка работа, с която се захваща. „Този Келър е най-добрият ни работник“ — казва за него шефът на завода „Метцгър“. Но Келър с твърде амбициозен, непрекъснато се стреми бързо да напредва в работата си и един прекрасен ден го уволняват.