Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
За два часа те достигнаха до малко заливче, дълбоко врязано в брега. Когато експедицията излезе от гората и навлезе на пясъчния плаж, брат Алдо сви дланите си в рупор и издаде дълбок, вибриращ звук. Това беше неочаквано за другите двама, които трепнаха, ушите на Клотц се наостриха. Хърм, който усърдно си пъхаше носа във всеки храст, учудено вдигна глава.
След секунда те разбраха смисъла на сигнала. Горичката от другата страна на залива, която изглеждаше съвсем мирна и обикновена, изведнъж се раздвижи. Част от нея се отдели от брега. Това беше малък двумачтов кораб. Покриваше го огромна мрежа с прикрепени по нея храсти и клони, която доста сполучливо го маскираше.
Корабчето беше кафяво на цвят, дълго около тридесет ярда, с високо разположени нос и кърма. Между мачтите имаше малка кабина. Около нея бяха разхвърляни денкове и сандъци, вероятно със стоки за продаване. На палубата се показаха хора. Те спуснаха малка лодка, в която скочиха няколко моряци. С бързи удари на веслата те я докараха до брега, където нашите пътешественици слязоха от лорса. Кърмата на лодката почти опря до пясъка и това позволи на седящия вътре човек да скочи на сушата, без да си намокри ботушите. Лучара тихичко се разсмя, понеже новопристигналият се движеше с изрядна важност.
— Да ви представя капитан Хаймп — Алдо беше напълно сериозен. Той търпеливо ни чакаше и сега е готов да ни закара там, където поискаме. Няма по-известен от него капитан във Вътрешното море, — добави старецът и погледна строго Лучара. — Той многократно ни е оказвал неоценими услуги. Капитане, позволете ми да ви представя моите приятели и вашите нови пасажери.
Капитан Хаймп кимна с достойнство. Тулавището му беше късо, но твърде широко. Прилича на корито за пране, помисли си Лучара, но този път се сдържа да се изсмее. Кожата му беше жестоко ощавена от морския вятър и слънце и беше невъзможно да се определи истинският й цвят. Темето му беше обръснато, а посивялата коса отзад — сплетена в плитка, доято достигаше почти до кръста. Могъщите му челюсти дъвчеха нещо. Капитанът беше облечен в омазнена пола-килт от еленова кожа и помнеща по-добри времена зеленикава вълнена риза. Накуцваше, но независимо от това се движиши пъргаво. Сега беше скръстил мускулести ръце с дълги, силни пръсти върху внушителната си гръд и разглеждаше пътешествениците с черни, весело искрящи очи. Изглеждаше човек, който цени хумора.
— Радостен съм да ви видя — каза той на езика батви. — Думите на брат Алдо са за мен закон. Пуснете на воля вашите животинки и се качете на борда. Вятърът е добър за пътуване в южно направление, но той скоро може да задуха в друга посока. — След тези думи смелият мореплавател виртуозно изплю дъвката си към Хърм.
Мечокът, който досега стоеше на задните си лапи и вдъхваше миризмата на утренния бриз, се втурна като мълния и с широката си лапа хвана дъвката още във въздуха. След това се изправи, отиде при втрещения капитан, поклати осъждащо муцуна пред пребледнялото му лице и презрително залепи изплютата дъвка върху мръсната зелена риза. След този подвиг Хърм се върна на предишното си място и насмешливо загледа Хаймп с малките си очички.
Капитанът бързо се съвзе и лицето му придоби присъщия му тухлен цвят. Той се прекръсти и се обърна към Хиеро:
— Да ме порази гръм! — басът му беше съвсем изтънял. — Никога не съм виждал такива номера! Този звяр разбра думите ми. Кой е той? Да не би някакъв омагьосан принц? Капитанът изгледа усмихнатите лица на тримата. — Купувам го! Кажете вашата цена! Аз съм частен търговец и ще ви дам хубави пари за това чудо. Попитайте брат Алдо, той ще гарантира за мен!
Необходими бяха няколко минути, докато до съзнанието на нисичкия моряк достигне мисълта, че Хърм не се продава и разумът му не отстъпва на човешкия. Накрая той отстъпи, но продължаваше да мърмори нещо, докато брат Алдо не го помоли да спусне от кърмата на акостиралия кораб широка дъска, за да се качи Клотц. Това преля чашата и морякът не издържа:
— Слушай, брате — заяви той, — на предишния си кораб ми се е случвало да прекарвам добитък. Но това бяха каботажни рейсове — ден път, ден за връщане. Онова старо корито не беше годно за повече. Но как мога да взема този огромен звяр на новия кораб? Какво ще кажат хората? Моят кораб, моята „Морска дева“, най-хубавият търговски кораб, да се превърне в мръсна, воняща гемия! А, за това не сме се договаряли, драги брате! Жени, разумни мечки, този висок странен северняк (не се сърди, момче, но моите хора не обичат много чужденците), а отгоре на всичко и този звяр като цяла планина.