Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Логичната мисъл, че експлозията е странично явление, изобщо не го успокояваше. Да, беше дошъл да успокои Мошико и да се сближи с Рут, но както често става на този свят, правилата се бяха променили по средата на играта. Тази предизвикателна непредвидимост беше факторът, който го привлече към професията му, но сега вече му предстоеше да се оттегли, да слезе от сцената.
Друга болка се беше загнездила под лъжичката му, но това не беше натискът от надутото самочувствие, защото Бени никога не гледаше на себе си като незаменим. На този етап той би се стегнал, организирал оперативен щаб и свикал всичките си специалисти. Но чувството за вина идеше от двойственото му отношение към Мартина Клумп.
Връзката й с експлозията беше безсмислена от оперативна гледна точка. „И не е нужно да има някакъв смисъл“ — каза си той, докато гледаше течността в дъното на чашата си. Актът спокойно можеше да си остане единичен, работа на жесток скулптор в огромната галерия на политиката в Близкия изток. Но както беше казала Рут, без някой да поеме вината, всичко това е безсмислено. Без подписа на художника, произведението му не би имало никаква стойност.
Времето на нападението в навечерието на размяната на пленници би могло да бъде просто комбинация от случайности. Съдба, както казват евреите. Но като всеки добър равин и професионален разузнавач Бени не можеше да приеме съществуването на случайността.
— Ах, Мартина. — Устните му мръднаха леко, докато оставяше чашата върху масата. Усети, че цигарата му е изгоряла, и запали нова от фаса. — Ако само можех да поговоря с теб.
Разбираше желанието й да му отмъсти, защото на нейно място и неговото сърце би изгаряло от подобни чувства. Но какво би могло да я накара да мисли, че някаква експлозия в Ню Йорк би го засегнала в Йерусалим? Нямаше начин тя да знае графика за охрана на консулството и да е изпратила човека-бомба, за да осакати Мошико, дори и да й е била известна връзката на Бени с момчето. А дори и поради някакво ужасяващо проникване в израелската мрежа тази информация да й е била известна, подобен далечен удар по Бени е чужд за нейния смел начин на действие.
Ако само би могъл да й обясни, да й се извини. Само няколко кратки минути. Знаеше, че може да я убеди. Че случилото се в „Брухсал“ е било ужасна грешка. Каквото и да си мислеше тя, той не обещава лесно. Нямаше причини да я лъже, че бягството й е осигурено, а да урежда снайперист, за да я убие. Само едно обаждане от неговото правителство и тя би останала в затвора до живот. Само една среща с Бернард Локоевски и тя трагично би „извършила самоубийство“ в собствената си килия.
Яростта й беше разбираема. Дори и връзката й с ливанските терористи и убийствата на израелски войници. Той имаше властта да я оправдае за престъпленията и да й гарантира помилване, но първо тя трябваше да го изслуша. Чувстваше се като родител, чието дете се е забъркало в някакъв неприемлив култ, и ако не го измъкне и изпрати на лечение, няма начин да си го върне.
Досието „Танго“. Сега го ненавиждаше. Онази дебела папка с доклади, разговори, коментари, двойно кодирани и неразбираеми за никого освен него. Като ръкописите от Мъртво море. То лежеше там, в сейфа му в Йерусалим, като мумия, обвита в гнили бинтове от лъжи. Как му се искаше сега да го е споделил с някого. Пък бил той Ицик Бен-Цион. Защото сега носеше сам срама на отговорността. И в същия задушен гроб лежи и другото досие, „Лунен лъч“. Подробностите за размяната на пленниците, която наближава осъществяването си, но е заплашена от опасности, които той чувства, но не може да определи.
Картината изникна пред очите му, когато се облегна и загаси цигарата в пепелника. Танго под лунните лъчи. Някак бяха свързани. Мартина и размяната. И се въртяха прегърнати като във вихъра на еротичен танц. Гърди до гърди, разделящи се и прилепящи се отново, галещи се, докато ръцете им крият остри ками.
Но каква е връзката? Как? Ако можеше Екщайн да е сега до него, двамата биха успели да разберат. Колко често им се беше случвало. В толкова много чужди столици и градове. Докато вдъхваха дима на цигарите и смучеха литри кафе, те будуваха по цели нощи и накрая лабиринтът се предаваше. Опита да си представи гласа на партньора си, намиращ се в другата половина на земното кълбо.
— Е, значи Мартина е изпратила нападателя? — каза Екщайн в главата на Бени.
— Кой го казва? — мълчаливо възрази Баум.
— Взимаме го за дадено.
— Защо?
— Престани да се противопоставяш, Бени.
— Добре. Каква й е мотивацията?
— Нищо лично. Тя не би могла да гарантира, че ти ще се занимаваш с разследването.