Третата ръка на Бога

Всъщност нямаше значение. Бени не би могъл да обясни на командира си защо експлозията беше придобила такова значение за него. За да го направи, щеше да му се наложи да разплете цяло десетилетие засукани лъжи, а даже и тогава генералът с право ще му напомни за „приоритета“.

Сервитьорката постави високата чаша върху масата и бързо я напълни от зелената бутилка. Бени наблюдаваше ръцете й и мислеше как германците наливат бирата артистично, американците го правят бързо, а израелците винаги пият от бутилката.

— Порцията ви добра ли е? — попита тя тревожно.

— Порцията е чудесна — каза Бени. — И сигурно храната също. — Той й смигна, а тя махна с ръка и се отдалечи. Той отново се смръщи.

Последното му посещение при Мошико не го зарадва. Момчето вече беше съвсем наясно с нараняванията си. Лекарствата просто облекчаваха болката от жестоката ампутация и ужаса от изгубеното око. Вицовете за непомрачените от инвалидността сексуални и политически успехи на Моше Даян звучаха тъпо.

Бен-Чехо беше преместен в самостоятелна стая и можеше да става. Но сега, когато беше сигурно, че ще живее, той не можеше да се чувства благодарен, че само е бил осакатен.

След седмица щеше да бъде върнат в Израел за рехабилитация в „Тел Ашомер“. Бени обеща да се обади на своя стар приятел Нафтали Росман, военен инвалид и директор на болницата, който беше направил чудеса за хиляди ранени млади израелци. Без да споменава Мартина Клумп, той също така увери момчето, че разследването напредва. И се опита да успокои отмъстителните реплики на Мошико с напомнянето, че нападателят му вече е изтърпял присъдата си, тъй като сам се е разкъсал на парчета.

Мошико само изръмжа в отговор. Неотлъчната Катлийн седеше и прелистваше израелски туристически брошури, които някоя добра душа й беше донесла от консулството. Младостта и красотата й бяха помръкнали и изморени. Снимките на чуждата земя и култура само я убеждаваха, че няма да види повече своя ранен воин. Тя го гледаше как се разхожда пред прозореца и дърпа със здравата си ръка болничния халат. Окото му гледаше снега, а любовта им изтъняваше сред бездната от несподелени различия…

Бени дръпна силно от цигарата, поотвори устни и от носа му излезе ивица дим, напомняща на дух, завръщащ се в лампата си. Една жена от другата част на ресторанта го гледаше, но той беше седнал в сектора за пушачи и затова отвърна на погледа й и отпи от бирата си, докато тя отмести недоволно очи.

Може би алкохолът ще възвърне апетита му. Тази липса на апетит беше странно чувство за него, но той разбираше причината. Изоставяше операция. Все едно гинеколог да отиде да обядва по време на раждане. Беше аномалия, престъпление срещу собствената му природа.