Любов извън закона

— А нима не ти си е случвало вече неколкократно?

— Не ми говори по този начин! — ядоса се Джони. Нямаше никакво съмнение, че той е бащата, а това вече имаше значение.

— Ти си пиян — изсъска Елизабет, чиито ноздри усетиха конячените изпарения, идващи от Джони. — Утре ще има да се чудиш що за прищявка е било да яздиш толкова далече на юг.

— Не съм близвал и капчица през последните седем часа — отговори той през зъби. — Аз съм напълно трезвен и искам да получа отговор на моите въпроси — той я притисна към стената. — Сега мадам — продължи Джони с дрезгав шепот, — не мислиш ли, че имаш да ми съобщаваш нещо?

— Това може и да не е твое дете.

— Опитай отново, Бетси! Дори моите слуги знаят, че детето е мое. Твоята прислуга, моята прислуга, всички знаят, с изключение на мен!

— Не желая жестове от твоя страна само защото нося в утробата си дете от теб. Това достатъчно ясно ли е за господина? — попита Елизабет, а устните й бяха гневно стиснати.

— Ако ще си казваме нещата просто и ясно, аз също не желая да се омъжваш за Джордж Болдуин.

— А щеше ли да ти пука, ако аз не бях бременна от теб?

Тя изпита омраза към този мъж, когато той не отговори.

— Ето… — каза тя много, много внимателно. — Сам виждаш, че напразно си си правил труда да биеш целия този път дотук.

— Тогава, искам да ти кажа, че ти грешиш относно моите подбуди — отговори също толкова меко той. — Дойдох, за да те отведа в Голдихаус.

— Редмънд няма да ти позволи.

Джони със задоволство отбеляза, че тя не спомена за Джордж Болдуин.

— Защо да не го попитаме тогава — внимателно предложи той, като в същото време я водеше за ръката към малката монашеска порта, намираща се непосредствено до стълбите.

Няколко мига по-късно те вече стояха отвън на двора под лъчите на яркото слънце. За момент Джони и Редмънд се изгледаха един друг изпитателно, след което Джони каза:

— Ще я отведа със себе си в Голдихаус. Имаш ли някакви възражения, Редмънд, които да се опитаме да разрешим на място? — Джони погледна многозначително към своята многобройна войска.

— Аз не желая да ходя с него! — извика Елизабет.

Редмънд хвърли един бърз поглед към Джони, а на лицето му се появи учудване.

— Къде са останали блестящите ти маниери. Рейвънсби?

Джони просто сви рамене, тъй като не знаеше какво точно да отговори.

— Давам ти две седмици, Рейвънсби — предложи Редмънд. — За да изясните помежду си случая. След този срок ще дойда за нея.

Изпепеляващият поглед на Елизабет се вторачи върху нейния телохранител.

— Юда! Какво означава това? Някаква мъжка игра, в която аз съм залогът?

— Ти няма да останеш повече от две седмици там, Елизабет — отговори й Редмънд. — После ще дойдеш и ако толкова искаш, ще се омъжиш за Джордж Болдуин. Не се безпокой, аз ще му кажа, че ще закъснееш малко за сватбата с него.

— Имам ли право в крайна сметка аз да определям какво ще правя? — гневно отбеляза Елизабет.

— След две седмици ще решаваш ти.

— Проклет да си, Редмънд, още от мига, в който стана мой телохранител!

На Редмънд му се искаше да каже, че когато я видя тази сутрин да плаче преди сватбената церемония с Джордж Болдуин, сърцето му се късаше, но реши, че изказване в подобен дух ще вдигне самочувствието на Джони, така че предпочете само да се извини за постъпката си.