Талисманите на Шанара

— Ние ги открихме — продължи тя, — но това не е достатъчно. Сега трябва да решим какво да предприемем. Всички разбираме, че напредват твърде бързо. Това е голяма армия, но се движи настъпателно, много по-бързо, отколкото сме очаквали. Само пет дни изминаха, а те вече пресякоха Мермидон и се озоваха тук. Нашата собствена армия е поне на седмица път от мястото, където се намираме. Федерацията няма да ни чака. Ако ги оставим, те ще стигнат Рен през тази седмица и ние ще направим първия си опит да ги задържим там, където се надявахме да направим последния.

— Жегата може да ги забави в откритите поляни — забеляза Десидио.

— Един огън може още повече да ги забави — предложи Рифт. Той поглади брадата си. — Ако го запалим където трябва, вятърът ще го насочи точно срещу тях.

— И точно срещу горите на Западните земи — добави Трис.

— Ала вятърът може да го насочи и към нас — поклати глава Рен. — Твърде рисковано е, освен в краен случай. Не, струва ми се, че имаме по-добра възможност.

— Да извършим нападение — тихо каза Десидио — Точно това планирате през цялото време, милейди, но на мене ми е забранено със заповед на генерала.

Рен се усмихна и го погледна прямо.

— Казах ви, че ще дойде време, когато ще трябва да ме изслушате. Времето е дошло, командире. Зная какви са вашите заповеди. Зная какво съм обещала на генерал Оридио. Зная също какво не съм му обещавала.

Тя се наведе напред.

— Ако седим тук и не правим нищо, Федерацията ще стигне Рен преди нас и ще ни обкръжи. С Арборлон ще бъде свършено. Няма да има време никой да ни се притече на помощ — нито независимите, нито който и да било. Ние трябва да забавим армията. Трябва да печелим време, за да напреднем, когато това може да бъде ефективно. Заповедите са си заповеди, командире, но на бойното поле събитията диктуват доколко стриктно да се следват тези заповеди.

Десидио нищо не каза.

— Ние обещахме и двамата, че челният отряд няма да бъде въвлечен в битка срещу армията на Федерацията, докато не пристигне генерал Оридио. Много добре, аз ще изпълня това обещание. Но нищо не обвързва действията на Телохранителите, които командвам аз, нито на Летящите ездачи, които са свободни да действат самостоятелно. Аз мисля, че трябва да помислим как те да бъдат използвани срещу врага.

— Дузина Летящи ездачи и стотина души Телохранители ли? — въпросително вдигна вежди Десидио.

— Според мен са повече от достатъчни за онова, което тя възнамерява — намеси се Тайгър Тай в нейна защита. — Нека я изслушаме.

Десидио кимна. Ъринг Рифт нервно поглаждаше брадата си със съсредоточени очи. Трис изглеждаше така, сякаш си говореха за времето.

— Твърде малко сме, за да нападнем Федеративната армия открито — каза тя като съсредоточено гледаше лицата им. — Но ние сме бързи и можем да ги изненадаме и трябва да използваме тези ценни възможности в една нощна атака, която да създаде хаос и безредие. Летящите ездачи могат да нападнат отвсякъде, а Телохранителите са тренирани така, че да приближат без да бъдат забелязани. Какво ще кажете да ги нападнем неочаквано в мрака? Да ги нападнем там, където са най-уязвими?