Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Челънър се изчерви от задоволство.
— Предполагам, че може би като консул — додаде тя, вторачена изпитателно и възхитено в него, — като консул в някой голям град или столица… или пък… Но да не губим време, да свършим с поръчката ми.
Тя го улови за ръката с непринудена доверчивост, която го трогна, и отърсвайки се отново от всякакви мрачни мисли, докато пресичаха парка, го забавляваше с приятното си и весело държане. Близо до Мраморната арка намериха файтон, който бързо ги закара до гарата на Юстън скуер, и там, в хотела, седнаха на богата закуска. Най-напред младата дама поиска принадлежности за писане и като поглеждаше спътника си с усмивка, надраска набързо на ъгъла на масата една бележка.
— Ето — каза тя, — ето писмото, което трябва да предадете на братовчедката ми — Тя взе да сгъва листа. — Макар и никога да не съм я виждала, моята братовчедка е много очарователна жена и казват, че е прочута хубавица; във всеки случай беше много добра към мен, също и милордът — нейният баща, а и вие — най-добрият от всички… невъобразимо добър — Девойката произнесе това с необичайно вълнение, като същевременно запечатваше плика. — Ох — извика тя, — затворих писмото! Не е много учтиво от моя страна, но между приятели така е може би по-добре. В края на краищата ви въвеждам в една семейна тайна, и макар че с вас сме вече стари другари, чичо ми все още не ви познава. Затова вървете на този адрес — Ричард стрийт, Глазгоу, моля ви, веднага щом пристигнете, идете там и предайте собственоръчно писмото лично на мис Фонбланк, защото под това име е позната. При следващата ни среща ще ми кажете мнението си за нея — добави тя с предизвикателна нотка.
— Ах — рече Челънър почти нежно, — вашата братовчедка може да не значи нищо за мен.
— Кой знае — отвърна младата дама с въздишка. — Впрочем забравих, много е детинско от моя страна и почти ме е срам да го спомена, но когато се видите с мис Фонбланк, ще трябва да изиграете една малка комедия, а зная, че такава роля никак не ви подхожда. Уговорили сме парола, затова ще трябва да се обърнете към дъщерята на графа със следните думи:
„Негре, негре, не умирай“, но бъдете спокоен — добави тя през смях, — прекрасната аристократка веднага ще довърши паролата. А сега, хайде, кажете си урока.
— Негре, негре, не умирай — повтори Челънър с явна неохота. Мис Фонбланк прихна да се смее.
— Чудесно — каза тя, — сцената ще бъде много комична — И пак се разсмя.
— А какъв ще бъде отговорът? — запита Челънър кисело.
— Ще ви го кажа в последния момент — отговори девойката, — защото забелязвам, че почвате да си придавате важност.
Когато свърши закуската, тя придружи младия човек до перона, купи му „График“, „Атенеум“ и нож за книги, стоя на стъпалото на вагона и разговаря с него до сигнала на свирката. Тогава пъхна глава през прозореца на купето. „Черно лице и бляскаво око!“ — прошушна тя и моментално скочи на Перона, разтърсвана от весел и кръшен смях. Когато влакът излезе изпод големия стъклен купол, този смях още кънтеше в ушите на младежа.
Положението на Челънър беше твърде необичайно, за да му бъде дълго приятно. Той трябваше да прекоси цяла Англия със задача, в която имаше много неясни и смешни неща, и все пак след като му бе оказано такова доверие, се чувствуваше задължен непременно да я изпълни. Хвърляйки поглед назад, му се струваше много лесно да се откаже изцяло от това предложение, да върне парите и да тръгне пак по своите работи, свободен и щастлив! Ала това е вече невъзможно — чародейката, която го обайваше с очите си, беше изчезнала, след като й бе дал честната си дума, а тъй като пропусна да му остави адреса си, той нямаше дори безславната възможност да се оттегли. Да си послужи с ножа за книги и дори да чете списанията, с които го бе снабдила, значеше да изпадне отново в мъчителни угризения и понеже пътуваше сам в купето, прекара цял ден загледан в пейзажа, безпомощен и разкаян, и дълго преди да слезе на перона в Сент Инок, изпитваше най-дълбоко и хладно самопрезрение.
Тъй като беше гладен, а и държеше много на елегантната си външност, предпочиташе да вечеря и да приведе в ред тоалета си след пътуването, но заръките на младата дама и нетърпението му час по-скоро да изпълни задачата си не позволяваха отлагане. Затова тръгна с бодра стъпка в изпъстрения с лампи светъл здрач на късната лятна вечер.
Посочената му улица първоначално е представлявала редица малки крайградски вили, накацали на един склон, но с разширяването на града отдавна бе обградена отвред от дълги по цели мили улици. Откъм върха на възвишението над вилите и техните малки градинки надвисваха като крайбрежна скала редица много високи здания, гъсто населени от най-бедните съсловия, като всеки втори прозорец беше украсен с пръти за сушене на пране. И все пак изпод дългогодишната чернилка на градските пушеци тези стари къщурки със своите капаци и селски порти бяха запазили някаква скръбна отсянка от миналото.