Нови хиляда и една нощ

Когато Челънър влезе в улицата, тя беше съвсем пуста. Наистина някъде наблизо се чуваше трополене на хиляди нозе, но в самата Ричард стрийт нямаше нито светлинка, нито звук, който да показва, че има живи хора. Околната гледка действуваше подтискащо на младия човек и тук, както по улиците на Лондон, изпитваше чувството, че е в градска пустиня, а когато се приближи до посочения номер и малко колебливо дръпна звънеца, сърцето му примря.

Звънецът беше стар като къщата, издаваше тъничък и ромолящ глас и мина известно време, докато престана да звъни от задната част на сградата. След това някаква вътрешна врата крадешком се отвори и по преддверието се приближиха предпазливи котешки стъпки. Мислейки, че веднага ще го пуснат, Челънър извади писмото и доколкото можеше изобрази усмивка на лицето си. За неописуема негова изненада обаче стъпките спряха, а след известна пауза също така крадешком пак се отдалечиха и заглъхнаха, във вътрешността на къщата. За втори път младият човек задърпа яростно звънеца, за втори път до напрегнатия му слух достигна предпазливо шумолене на стъпки по глухо скърцащия под на старата вила и плахият гарнизон пак се приближи, само за да мине отново в отстъпление. Чашата на търпението на посетителя вече преливаше и като обсипваше с най-цветисти ругатни и проклятия цялата фамилия Фонбланк той се обърна кръгом и заслиза обратно по стъпалата. Движещият се в къщата може би го следеше от някой прозорец и най-сетне, като видя, че си отива, се престраши или пък, спотайвайки се в задните помещения на вилата, с разума си бе надделял над тревогата. Във всеки случай Челънър едва стъпи на паважа и моментално се спря, защото чу, че се отдръпва вътрешно резе, след което и други зазвънтяха в гнездото си, ключът се завъртя рязко в бравата, вратата се отвори и на прага се показа едър мъж по риза. Той не притежаваше нито особена мъжка красота, нито изтънчена външност, във всеки случай не беше човек, който при обикновени обстоятелства би привлякъл вниманието на наблюдателя, но сега, както стоеше на вратата, лицето му изразяваше такъв неописуем ужас, че Челънър стоеше слисан. За част от минутата двамата се гледаха мълчаливо, после човекът от къщата с пребледнели устни и задавен глас попита посетителя какво му е нужно. С колкото може по-равнодушен тон Челънър отговори, че носи писмо за някоя си мис Фонбланк, Това име подействува като магия, мъжът се дръпна и веднага го покани да влезе, ала щом търсачът на приключения прекрачи прага, вратата се затвори подире му и пътят за отстъпление бе отрязан.