Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Значи той ви е дал пари? — попита Челънър, който бе размишлявал само върху този факт.
— А, започвате да проявявате интерес към мен! — възкликна дамата. — Но, откровено казано, така или иначе, трябва да ми помогнете. Ако услугата, която ви искам, беше нещо сериозно, подозрително, дори необикновено, нямаше и дума да отварям. Но в какво се състои тя? Да си направите една екскурзия за удоволствие (която, ако ми позволите, ще заплатя) и да предадете от една на друга дама известна парична сума! Има ли нещо по-просто от това?
— А сумата — запита Челънър — голяма ли е?
Тя извади от пазвата си едно пакетче и като подхвърли, че още не е имала време да я преброи, скъса обвивката и разстла в скута си значителен брой английски банкноти. Преброяването им отне доста време, защото банкнотите бяха с най-различна стойност, ала накрая, след като прибави и няколко изплъзнали й се златни лири, сумата излезе около 710 лири стерлинги. Виждайки толкова много пари, Челънър усети, че в душата му веднага настъпи смут.
— И вие възнамерявате, мадам — извика той, — да поверите тези пари на съвсем непознат човек?
— О — възкликна тя с очарователна усмивка, — но аз не ви смятам вече за непознат!
— Мадам — каза Челънър, — чувствувам, че трябва да ви направя една изповед. Макар и да съм от много добро семейство — майка ми е всъщност потомка по пряка линия на патриота Брюс, (Брюс — прочута шотландска фамилия, води началото си в XI век от норманския благородник Робер дьо Брюс, който помогнал на Уилям Завоевателя да завладее Англия. Потомъкът му Робърт дъ Брюс (1274–1329) станал освободител и крал на Шотландия. — Б. пр.) — не смея да скрия от вас, че работите ми са много, много объркани. Аз съм задлъжнял, джобовете ми са фактически празни, с една дума, изпаднал съм в такова положение, когато една значителна парична сума би представлявала неустоимо изкушение за мнозина.
— Не виждате ли — отвърна младата дама, — че с тези думи премахнахте и последното ми колебание? Вземете ги-И пъхна банкнотите в ръката на младежа.
А той стоя толкова дълго, държейки ги като кръщелниче пред купел, че мис Фонбланк отново прихна да се смее.
— Моля ви — каза тя, — не се двоумете повече, скрийте ги в джоба си и за да няма нито капка съмнение между нас, кажете ми с какво име да се обръщам към моя странствуващ рицар, защото ми е неудобно да си служа само с лично местоимение.
Да ставаше въпрос за заем, младежът охотно щеше да се възползува от мъдростта на нашите предци, но под какъв предлог да отхвърли такова великодушно доверие? Не виждаше предлог, който да не е непростимо оскърбителен, а и лъчезарните очи и веселото настроение на събеседницата му вече бяха направили пробив в крепостната стена, с която се бе обградил недоверчивият Челънър. Цялата работа, разсъждаваше той, може да е чисто и просто мистификация, ала би било връх на безумието да я разобличи. От друга страна, експлозията, срещата в кръчмата и самите пари в ръцете му изглежда доказваха неоспоримо, че съществува някаква сериозна опасност; можеше ли в такъв случай да изостави тази девойка? Трябваше да избира между два риска — риска да се държи твърде грубо и неучтиво с една дама и риска да го пратят за зелен хайвер. Разказът изглеждаше лъжлив, но в замяна на това парите бяха нещо безспорно. Всички подробности му се виждаха съмнителни и мъгляви, ала дамата беше очарователна, с изискан говор и обноски. Докато все още се люшкаше насам-натам, изведнъж си спомни нещо, което звучеше като поличба. Нали бе обещал на Съмърсет да скъса с традициите на всекидневието и да се впусне в първото приключение, което му се яви? Та ето го приключението.
Той пъхна парите в джоба си и рече:
— Казвам се Челънър.
— Мистър Челънър — отвърна младата дама, — вие много великодушно ми се притекохте на помощ, когато съм в крайно затруднение. Макар че аз самата съм съвсем незначителна личност, семейството ми има голямо влияние и мисля, че няма да съжалявате за благородната си постъпка.