Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Това лице постоянно и вярно ли е? — попита Яники.
— Като злато е неизменно — каза Бакунин. — Ние обаче не можем да предприемем нищо против Александър II, преди да го предупредим за трети път.
— Но кога ще бъде това? — попита един от съзаклятниците. В този миг се случи нещо, което прекъсна Бакунин и той не можа да отговори.
В ъгъла на стаята имаше един скелет. Вътре в скелета изведнъж нещо започна да шуми; някакъв апарат навярно се беше раздвижил. После се чу свиркане, а след това скелетът започна да се движи из стаята.
Съзаклятниците наскачаха от местата си и гледаха това странно явление, всички взеха стоящото пред тях оръжие.
— Това означава, че дъщеря ми изпраща знак, че има някаква опасност — каза Яники.
— Предадени сме! — извика един от нихилистите.
— Полицията ни е надушила — каза друг.
— Да бягаме, а Яники да възпламени динамита горе в стаята — извикаха мнозина.
Бакунин стана от стола си. Никаква следа от страх не се виждаше по лицето му. С гръмовен глас той ги призова към опомняне и тишина.
— Такава ли е храбростта ви, нихилисти? — кресна той. — Не чухте ли, че свирна само един път, докато не свирне три пъти, няма сериозна опасност. Заповядвам всички да седнат по местата си и никой да не е посмял да каже нещо.
За миг всички съзаклятници насядаха по местата си и нито един не продума; стояха като вкаменени.
— Аптекарю Яники — каза Бакунин. — Ти познаваш апарата на скелета — разбери какво иска да ни каже дъщеря ти.
Мълчаливо Яники кимна с глава, доближи се до скелета, натисна копчето, което беше на челюстта му, и черепът незабавно се затвори, а отвътре излезе една хартия, като да беше телеграф.
— Какво известява дъщеря ти? — попита Бакунин.
— В магазина влезе един младеж — четеше Яники — и не иска да излезе, казва, че трябва да говори с Бакунин. Да го изпъдя насила не искам, защото ще се вдигне шум, а това може да ни издаде. Мисля, че той е полицейски шпионин. Съобщете ми какво да правя.
— Какво да отговоря на дъщеря си? — попита Яники.
— Ще отида да говоря с него.
Бакунин стана и когато стигна до вратата, нихилистите му препречиха пътя. Опасяваха се, че това е капан и затова не му позволяваха да се излага на опасност.
— Остави аз да отида вместо тебе — каза Хуго. — И да ме убият, няма значение, но ти трябва да живееш, защото си необходим на нашето дело.
— Благодаря, братко, за готовността ти да се жертвуваш, но ако наистина ни застрашава някаква опасност, по-добре е аз да се жертвувам, отколкото някой от вас.
Със зареден револвер в ръцете той излезе в коридора, готов, ако стане нужда, да продаде живота си.
В магазина той се изсмя, защото младият човек, който го очакваше, бе Исидор.
Като съгледа Бакунин, Исидор радостно подскочи и извика:
— Прави с мен каквото пожелаеш, аз обаче не можех повече: следих те и видях, че влезе тук.
— Като котка значи си ме дебнал. Знаеш ли, човече Божи, че ако те бе забелязал някой полицейски шпионин, можеше да ни издадеш?
— Полицейски шпиони! Те нищо не знаят и не могат да ви намерят. Аз непрекъснато ви следях и въпреки че се бяхте облекли като немощен старец, видях как влязохте в тази къща. А Ашинов, под чийто нос минахте преди малко, дори не е помислил, че човекът, за когото говореше с аптекаря, е самият Бакунин.
— Но какво искаш от мене?
Исидор падна на колене пред Бакунин и умолително рече:
— Искам да ти бъда в услуга, Бакунин, и ще ти служа като роб, само не ме отблъсквай от себе си. Искам да бъда с тебе, защото те обичам, народни освободителю!
— Много ме ласкаеш, Исидоре! Но хайде тръгвай, ти ме спаси и аз не мога да те отблъсна. Идвай с мен.
Като забелязаха чуждия човек, който влезе заедно с Бакунин, съзаклятниците отправиха към него изпитателни погледи.
Свикнали да слушат Бакунин, нихилистите се успокоиха, когато Исидор положи клетва за вярност.
Всички заеха местата си и Бакунин започна:
— Братя, споменах ви, че от десетте наши пратеници двама не се върнаха; станаха жертва на смелото ни предприятие. Някакъв селянин на име Врашински е предал единия от тях, когато се е опитвал да спечели селяни на наша страна. Предал го на полицията, която го хвърлила в киевския затвор, а оттам го изпратили в Сибир и вероятно е свършил живота си в някой рудник.
— Смърт на предателя! — извикаха всички в един глас.
— И моето мнение е, че трябва добре да заплатим за това предателство. Ако и вие сте съгласни, тогава имотът му до осем дни ще бъде в пламъци.
— Всички сме за това — викнаха едновременно. — Той трябва да послужи за урок на другите.