Сребърни реки

Тя се вгледа в него и нещо в очите й загатна за по-дълбоки — и по-лични — съображения.

— Нещо повече — по всяко друго време самата аз бих поискала да се срещна с теб.

Сега, когато бе научил за политическите борби, с които Алустриел трябваше да се справя, Дризт прекрасно разбра как би изглеждала една такава среща в очите на външния свят.

— По друго време, на друго място, може би? — отвърна той. — Ако ти е удобно, разбира се.

— За мен ще бъде чест — усмихна се тя.

Приятен трепет пробяга по тялото на елфа. Той вдигна поглед към звездите и се замисли дали ще дойде ден, в който няма да се чуди дали решението му да дойде на повърхността е било правилно или не, или животът му щеше да си остане една безкрайна поредица от крехки надежди и разбити очаквания.

— Дойдохте заради Подземието на мъдреците, нали? — най-сетне наруши мълчанието тя. — За да се опитате да откриете нещо за Митрал Хол.

— Опитах се да накарам джуджето да влезе — отвърна Дризт. — Само че той е доста твърдоглав.

— Така и предположих — засмя се Алустриел. — Но не бих искала с действията си да попреча на благородното ви дело. Сама изчетох книгите в Подземието. Дори не можете да си представите колко е огромно то! Стените му са отрупани с десетки хиляди книги и нямаше да знаете откъде да започнете. Ала аз го познавам по-добре от всеки друг на този свят и успях да науча неща, които вие бихте търсили седмици наред. Малко е писано за Митрал Хол, за съжаление, та не открих почти нищо. Успях единствено да получа съвсем бегла представа за местността, в която се намират Сребърните зали.

— Тогава като че ли е по-добре, че ни прогониха.

Алустриел се изчерви от неудобство, макар че Дризт изобщо не бе искал думите му да прозвучат саркастично.

— Стражите ми съобщиха, че се каните да продължите към Сундабар — рече тя.

— Така е — отвърна елфът. — А ако се наложи, оттам ще поемем към Адбарската цитадела.

— Моят съвет е да не тръгвате натам. Всичко, което успях да открия в Подземието, както и онова, което помня от легендите за дните, когато среброто и скъпоценните камъни са се леели като река в Митрал Хол — всичко това ме кара да мисля, че Сребърните зали се намират на запад, а не на изток.

— Ала ние идваме от запад — учуди се Дризт. — И нашият път към онези, които знаят нещо за древните земи на джуджетата, ни води все на изток. Единствената надежда, която имаме след Сребърния град, са Шлем и Харбром… а земите и на двамата се намират на изток.