Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Беше забелязала, че трудностите по пътя и най-вече новите спътници, бяха оказали своето въздействие върху убиеца. Ентрери вече не бе онзи невъзмутим палач, чието самообладание не можеше да бъде разклатено от нищо; нетърпението му да приключи с тази работа, колкото се може по-скоро, ставаше все по-очевидно. Възможно ли бе всичко това да го накара да допусне грешка?
— Тук е! — дочу се вик от коридора и тримата се сепнаха, разпознавайки гласа на Йердан, който бе останал да наблюдава Подземието на мъдреците.
Няколко секунди по-късно вратата се отвори с трясък и войникът нахлу в стаята, останал без дъх.
— Джуджето? — попита Сидни и го хвана, за да не падне.
— Не! — извика Йердан. — Чудовището! Бок влезе в Сребърния град! Успяха да го обградят край източната порта. Извикали са и магьосник!
— Проклятие! — бе единственото, което успя да каже Сидни и се втурна навън.
Преди да я последва, Ентрери сграбчи войника и го обърна така, че да го погледне в лицето.
— Оставаш с момичето — нареди той.
— Тя си е твой проблем — озъби се Йердан.
В този миг нищо не би попречило на Ентрери да го убие, както разбра и Кати-Бри, надявайки се, че Йердан също бе забелязал смъртоносния пламък в очите на палача.
— Прави, каквото ти се казва! — извика Сидни и сложи край на спора, после двамата с Ентрери излязоха, затръшвайки вратата след себе си.
— Щеше да те убие — обърна се Кати-Бри към Йердан, когато останаха сами. — И ти го знаеш.
— Млъквай! — изръмжа лусканецът. — Наслушах се на отровните ти думи!
Стиснал яростно юмруци, той се приближи заплашително към нея.
— Удари ме! — предизвика го момичето, знаейки, че дори ако собствената му съвест не се възпротивеше, то войнишката чест никога не би му позволила да удари някого, който не може да се защити. — Удари ме, макар че на този прокълнат път аз съм единственият ти приятел!
Йердан спря.
— Приятел? — сепна се той.
— По-добър от всеки друг, който би могъл да намериш тук — отвърна Кати-Бри. — Та тук ти си пленник точно толкова, колкото и аз!
Тя прекрасно разбираше къде е слабото място на този горд воин, когото високомерието на Сидни и Ентрери бе превърнало в техен слуга. Следващите й думи знаеха точно къде да се целят.
— Възнамеряват да те убият, не може да не си го разбрал вече, а дори и да успееш да избягаш от тях, няма да има къде да отидеш. Ти изостави другарите си в Лускан, но магьосникът от кулата бездруго ще те погуби, ако се върнеш в пристанищния град!
Тялото на Йердан се напрегна от едва сдържана ярост, ала той остана на мястото си.
— Моите приятели са наблизо — продължи Кати-Бри, въпреки заплашителния му вид. — Те са живи, сигурна съм в това. Може да се срещнем с тях още утре. И тогава ще дойде нашето време, войнико — време да живеем или време да умрем! Моето положение не е безнадеждно. Независимо дали приятелите ми ще победят, или ще се споразумеят с онези двамата, аз ще спася живота си. Ала за теб… за теб бъдещето изглежда черно! Ако моите приятели победят, ще убият и теб, а ако победят твоите спътници…
Тя замълча за миг, оставяйки мрачните картини на онова, което му предстоеше, да завладее изцяло въображението на Йердан.
— Когато получат това, което търсят, ти вече няма да си им нужен — рече тя.
И като забеляза, че войникът вече трепери — не от страх, а от едва сдържана ярост — тя го тласна отвъд границите на самообладанието му.
— А може и да те пожалят — подигравателно каза тя. — Кой знае, може да имат нужда от лакей!
Той я удари. Само веднъж. След това се отдръпна ужасен.
Кати-Бри дори не изохка. Въпреки болката, тя се усмихваше, макар да внимаваше да не издаде задоволството си. Това, че войникът най-сетне бе загубил самообладание, ясно говореше, че постоянното пренебрежение на Сидни и най-вече на Ентрери така бе разпалило пламъка на недоволството му, че той можеше да избухне всеки миг.
Знаеше също така, че когато Ентрери се върне и види бузата й, върху която ясно личаха следите от ръката на войника, този пламък щеше да загори още по-силно.