Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Ф’лар изчака, като се надяваше, че Д’рам ще се намеси. Ако поне един от Старовремците…

— Изглежда, че драконовите Ездачи ще е добре също да свикат Конклав — каза той накрая, като чу как Килара потропва с крак и усети погледите на останалите върху себе си. — Т’рон от Уейр Форт трябва да научи това. И може би всички ние ще трябва да отидем до Уейр Телгар, за да чуем мнението на Р’март.

— Мнение ли? — попита Килара, ядосана от такова явно усукване.

— Трябва веднага да тръгнеш и да застанеш лице в лице срещу Т’къл и да си поговорите за тази негова небрежност, и…

— И какво, Килара? — попита я Ф’лар, когато тя спря.

— И… ами… все трябва да има нещо, което да може да се направи.

В ситуация, когато никога преди това не бе възникнала? Ф’лар погледна Д’рам и Г’нариш.

— Вие трябва да направите нещо — настоя тя, като се обърна към другите мъже.

— По традиция Уейровете са автономни…

— Чудесно извинение, зад което да се скриеш, Д’рам…

— Не можем повече да си играем на криеница — продължи Д’рам. Гласът му бе груб, а изражението сурово. — Ще трябва да направим нещо, всички ние, когато дойде Т’рон.

„Отново печелене на време?“ — почуди се Ф’лар.

— Килара! — рече високо той. — Ти каза, че твоя гущер е ял Нишки — освен странното поведение на Т’къл имаше и други неща за обсъждане. — Можеш ли да кажеш, откъде разбра, че гущера ти се е върнал в Набол?

— Придет ми каза. Гущерът се е излюпил там, затова се е върнал в Набол, след като ти го изплаши в Южния.

— Обаче, той е бил с теб във Високите Хълмове?

— Не, казах ти. Видях Нишки над Планинската Верига Високите Хълмове и веднага отидох при Т’къл. Това бе първо! После, вдигнах Уейра по тревога. Осъзнах, че трябва да е имало валеж над Набол, затова отидох да проверя.

— И каза на Мерон за преждевременния Нишковалеж?

— Точно така.

— После?

— Взех си обратно гущера. Не исках отново да го изгубя — след като Ф’лар не обърна внимание на забележката й, тя продължи:

— Взех си огнехвъргачка и естествено летях с ятото на Мерика. Не получих никаква благодарност за помощта си от тази Стопанка.

Тя казваше истината, реши Ф’лар, защото емоциите й бяха твърде неподправени.

— Когато моят гущер видя как Нишките падат, сякаш полудя. Не можех да го контролирам. Нахвърли се върху един пасаж и… започна да яде.

— Даде ли му огнен камък? — попита Д’рам, а в очите му се четеше истински интерес.

— Нямах. Освен това искам тя да може да има потомство — и усмивката на Килара стана потайна, когато тя погали гущера си по гърба. — Тя се вкопа — добави, превъзнасяйки способностите на Кралицата си. — Един човек от наземния отряд ми каза, че я видял да влиза в една вкопка. Разбира се, научих това по-късно.

— Сега Високите Хълмове прочистени ли са от Нишките?

Килара равнодушно сви рамене:

— Ако не са, ще се чуе.

— Колко време след като ти си го открила продължи Нишковалежът? Можеш ли да определиш Челния му Фронт, когато си летяла до Набол?