Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Бляскава и сияйна, облечена в червено, с разпусната като на девойка златна коса, Килара се приближаваше до входа на Залата. На устните й играеше злобна усмивка. Дясната й ръка бе отпусната върху ръката на Лорд Мерон от Набол, чиято червена туника бе малко по-оранжева, за да подхожда на нейната. Подобни детайли Робинтън си припомняше след време. Това, което сега видя бяха двата огнени гущера, леко разперили криле за равновесие. Златен върху лявата ръка на Килара и Бронзов върху ръката на Мерон. „Истински миниатюрни Дракони“ — те бяха толкова красиви, че събудиха завист и желание у Менестрела. Той бързо преглътна, като твърдо потисна тези непристойни чувства.

Ропотът растеше, когато хората разбраха какво става.

— В Името на Първата Черупка, те имат огнени гущери! — извика Лорд Корман от Керуун. Той излезе от тълпата и се забърза към входа на Залата, като крачеше бързо за да може да ги разгледа по-отблизо.

Златният гущер изпищя, когато той доближи. Малкият бронзов му изсъска предупредително. Върху лицето на Мерон се четеше вбесяваща самодоволна усмивка.

— Знаехте ли, че Мерон си има гущер? — попита с дрезгав шепот Д’рам някъде иззад Менестрела.

Робинтън вдигна ръка, за да спре по-нататъшните му въпроси.

— А, ето Килара от Южния и Лорд Мерон от Холд Набол носят живите образци на нашия скромен подарък и знак за най-добрите ни пожелания към щастливата двойка — проехтя гласа на Ф’лар.

Настъпи пълна тишина, когато той и Лесса подариха две яйца от огнени гущери, увити във филц на Лорд Асгенар и булката му — Лейди Фамира.

— Точно са се втвърдили — каза на висок глас Ф’лар като заглуши шепота — и разбира се, трябва да се държат върху нагорещен пясък, за да се излюпят. Те стигнаха до вас, благодарение на щедростта на един човек — Торик, крайморски холдър от Южния, от люпило, което сам е открил едва преди няколко часа. Предводителят на Уейра Т’бор ми ги донесе.

Робинтън погледна към Килара, чието лице бе червено, колкото и туниката на Мерон, а той самият гледаше кръвнишки. Лесса се усмихна мило и се обърна към Килара:

— Ф’лар ми каза, че е видял твоето галениче…

— Галениче друг път! — Килара бе пламнала от гняв. — Тя яде Нишки вчера във Високите Хълмове…

Останалата част от изречението й се изгуби, когато думите й „яде Нишки“, „яде Нишки“ се запредаваха из тълпата. Хрипливите писъци на двата гущера увеличиха какофонията и Килара и Мерон се наложи да ги успокояват. За Робинтън беше ясно, че какъвто и ефект да бе планирал Мерон, то той бе осуетен. Вече не беше единствения Лорд, който притежаваше „истински миниатюрен Дракон“.