Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Остави Игън и Иста да се погрижат сами за себе си!

Рамот затръби в небето. Другите Кралици й отговориха. Никой не разбра какво й става и тя изведнъж изчезна. Ф’лар нямаше време да се чуди защо тя бе отишла в между без Лесса, тъй като видя ръката на Т’рон върху поясния му нож.

— Можем да изгладим противоречията си по-късно, Т’рон. Насаме! Валят Нишки…

Бронзовите започнаха да се приземяват отвъд Портата, като се опитваха да кацнат всичките на малкото пространство.

Зеленият Ездач от Игън бе накарал животното си да кацне върху Портата. Той продължаваше да вика съобщението си към неподвижната, напрегната група отдолу.

Но Т’рон не искаше да отстъпи:

— Валели Нишки, а, Ф’лар? Благородният Бендън се притичва на помощ! А това не е работа на Бендън! — и той издаде хриплив, подигравателен звук.

— Достатъчно, човече! — Д’рам пристъпи напред, за да дръпне Т’рон настрана и рязко посочи към смълчаните зрители.

Но Т’рон не обърна внимание на предупреждението и се отърси от Д’рам толкова яростно, че якия мъж се олюля.

— Писна ми от Бендън! От приумиците на Бендън! От Превъзходството на Бендън! От алтруизма на Бендън! И от Бендънския водач!…

С това последно оскърбление Т’рон се метна към Ф’лар, извадил нож, за да нанесе удар.

Възгласи на страх преминаха през зрителите. Ф’лар остана на място, докато не се убеди, че Т’рон няма да смени посоката. После се наведе под острието и измъкна своя собствен нож от украсената му кания.

Беше нов нож, дар от Лесса. Не беше рязал нито месо, нито хляб, а сега трябваше да бъде кръстен с човешка кръв, защото този дуел щеше да бъде до смърт и неговия изход щеше да реши съдбата на Перн.

Ф’лар се бе навел, като с пръсти обхвана дръжката, за да почувства тежестта. Сега зависеше от някакъв си нож, с половин ръка по-къс от ножа в ръцете на противника му. Т’рон беше близо до него и имаше предимството, че бе облечен в ездитния костюм от уерова кожа, докато Ф’лар носеше тънки дрехи. Погледът му нито за миг не изпускаше Т’рон, когато те застанаха лице в лице. Ф’лар усещаше горещото слънце да пари врата му, твърдите камъни под краката си, мъртвешката тишина в големия Двор, уханията на фелисните цветове, разлетите вина, миризмата на пържено, на пот и… страх.

Т’рон тръгна напред, удивително пъргав за човек на неговата възраст и с неговия ръст. Ф’лар го остави да се приближи и се извъртя, когато Т’рон замахна към лявата му страна, за да го извади от равновесие — прозрачен ход. Ф’лар усети вълна на облекчение. Ако това беше бойната стратегия на Т’рон…

С един скок Старовремецът се оказа върху него, а ножа му изненадващо бе вече в другата му ръка, с движение, което бе светкавично. Дясната му ръка описа дъга и поряза китката на Ф’лар, когато той се отдръпваше назад, за да избегне на косъм съскащия удар на дългото цял фут острие. Той се отдръпна, ръката му бе почти изтръпнала, а болката премина през него като леден дъжд.