Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Робинтън усети, че месните рулца натежаха в стомаха му. Изведнъж Брудиган се отдели от тълпата, като се поклони с унила усмивка на онези, на които свиреше, сякаш неохотно се подчиняваше на зова на своя Майстор.

— Усеща се някакво скрито напрежение — каза калфата като се преструваше, че настройва инструмента си. — Всички са решени да се забавляват. Ала странно е не това, което си говорят, а начина, по който го казват — момчето се изчерви, когато Робинтън окуражително му кимна да продължи. — Например, те се обръщат към водача на Уейра, с който са обвързани с „онзи Уейр-водач“. А, „Уейр-водачът“ винаги означава Ф’лар от Бендън. „Уейр-водачът“ бил разбрал, „Уейр-водачът“ бил опитал. „Тя“ означава Лесса. „Онази“ пък означава Стопанката на Уейра им. Интересно, нали?

— Поразително! А какво е настроението относно Нишковалежите? — Брудиган наведе глава към китарата си и удари нехайно по струните. После дръпна едновременно всичките осем струни и се чу толкова фалшив акорд, че по гръбнака на Менестрела пробягаха тръпки. После Брудиган се оттегли с една весела песничка.

На Робинтън му се щеше Ф’лар и Лесса да са пристигнали. Той забеляза Д’рам от Иста да говори задълбочено с Предводителя на Уейр Игън — Г’нариш. От Старовремците най-много харесваше тези двамата. Г’нариш беше достатъчно млад, за да може да се промени, а Д’рам бе в основата си прекалено честен, за да може да отрече истината, ако му я натикат под носа. Проблемът беше, че прекалено много си седеше в своя Уейр.

Нито един от тях не изглеждаше спокоен, защото бяха изолирани, очевидно нарочно, тъй като Двора бе препълнен. Поздравиха Робинтън с облекчение.

— Колко мило тържество! — каза той и когато те изненадано го погледнаха, той побърза да продължи. — Да имате някакви вести от Ф’лар?

— А трябва ли? Нишки ли са валяли? — попита разтревожен Г’нариш.

— Не, доколкото знам.

— А да сте виждали тук Т’рон или Т’къл? Ние току-що пристигнахме.

— Не, всъщност, изглежда никой от западняците не е тук, освен Опекуна на Лорда — Литол от Руат.

Д’рам шумно скръцна със зъби.

— Р’март от Телгар не може да дойде — каза Старовремецът. — Той е тежко ранен.

— Чух, че в Кром било ужасно — промърмори съчувствено Робинтън. — Нямало начин да се предскаже, че там ще вали по това време.

— Въпреки това, виждам че Лорд Несел от Кром и холдърите му са тук в пълен състав — каза Д’рам горчиво.

— Едва ли може да не дойде, без с това да оскърби Лорд Ларад. Колко ранени даде Уейр Телгар? Щом Р’март е извън строя, тогава кой е водач сега там?

Д’рам даде на Менестрела да разбере, че въпросът му е неуместен, но Г’нариш спокойно отговори:

— Помощник-водачът М’рек пое водачеството, но тъй като имаше много ранени, Д’рам и аз изпратихме подкрепления. Добре, че се случи да имаме достатъчно ученици, чийто Дракони вече могат да дъвчат огнен камък, така че няма недостиг на хора. — Г’нариш хвърли бърз поглед към по-стария Ездач, сякаш чак сега осъзна, че не бива да обсъжда работите на Уейра с външен човек. Той сви рамене. — Но така е по-разумно, след като Нишките валят извън графика и Холд Кром е в тежко състояние. Правили сме го и в нашето Време, когато не достигаха хора. Всъщност, като ученик и аз летях с Бендън един сезон.