Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Д’рам понечи да спори, на Ф’лар улови и задържа погледа му, докато човека бавно кимна.

— Лесно е да се каже, но какво ще правим с Т’къл или с Т’рон?

— Килара вече бе осъзнала, че никой вече не й обръщаше внимание.

— Той е същия! Отказва да признае, че времената са се променили. Даже когато Мардра нарочно…

Чу се отривисто почукване на вратата и тя моментално се отвори, за да пропусне гигантската фигура на Фандарел.

— Казаха ми, че си тук, Ф’лар, а ние сме готови.

Ф’лар потърка лицето си, съжалявайки за прекъсването.

— Лордовете са на Конклав, — започна той и Ковача изръмжа в знак на съгласие — а се случи и още едно неочаквано събитие…

Фандарел кимна към огнения гущер върху ръката на Килара:

— Чух за тях. Има много намини да се борим с Нишките, разбира се, но не всички те са ефикасни. Тези създания тепърва ще трябва да доказват достойнствата си.

— Достойнствата… — започна Килара, готова да избухне необуздано.

Менестрелът Робинтън застана до нея и й зашепна в ухото. Благодарен на Робинтън, Ф’лар се обърна, за да тръгне с Ковача, който се бе упътил към вратата, като очевидно искаше Ездача да го придружи. Ф’лар сега нямаше желание да разглежда далекосъобщителя. И Лордовете, и хората и Ездачите сега нямаше да му отдадат необходимото внимание. Далекосъобщителят би бил далеч по-полезен от своенравните гущери. И все пак, ако те ядяха Нишки…

Той се спря на прага и погледна към Килара и Менестрела. Робинтън го гледаше право в очите. И сякаш разчел мислите му, Ф’лар го видя как се усмихна очарователно на Килара (макар Ф’лар да знаеше, че той я ненавижда).

— Ф’лар, мислиш ли че е разумно Килара да излиза навън сред тая тълпа? Ще изплашат гущера — каза Менестрела.

— Но аз съм гладна — запротестира Килара и когато наблизо се чуха звуци от китара, тя добави. — А има и музика…

— Прилича ми на Тагетарл — каза Робинтън с лъчиста усмивка. — Ще го извикам тук и ще ти изпратя храна от кухнята. Далеч по-добре, отколкото да се бориш с тази отвратителна сган навън, уверявам те — той изключително любезно я настани на един стол, като зад гърба си махна на Ф’лар да тръгва.

Когато те излязоха на ярката слънчева светлина, шумната тълпа ги обгърна. Ф’лар видя развеселеното лице на младия мъж с китара в ръка, който се бе отзовал на сигнала на Менестрела. Несъмнено Робинтън ще може да иде при тях след няколко минути, ако правилно бе разчел съобщението му. Младият калфа определено би допаднал на… вкуса на Килара.

Фандарел беше поставил уреда в далечния край на Двора, където външната стена опираше в скалата на Холда, на една Драконова дължина от стълбите. Трима мъже бяха застанали на върха на стената като внимателно подаваше нещо на групата, която долу работеше върху апарата. Докато Предводителите на Уейрове следваха Фандарел, който си проправяше път през тълпата (аромата от фелисните цветове отдавна бе отстъпил пред други миризми), Ф’лар стана обект на много скрити погледи и прекъсна много разговори.