Походът на дракона [Dragonquest - bg]
- Автор: Маккефри Энн
- Серия: Драконовите ездачи от Перн #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Абагар Холдинг
- ISBN: 954-584-134-6
- Переводчик: Десислава Владимирова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Походът на дракона [Dragonquest - bg]». Краткое содержание книги:
Но основното средство за защита са могъщите, благородни дракони — полуразумни същества, чието огнено дихание изгаря смъртоносните нишки. Единствено надарени с телепатични способности хора могат да осъществят контакт с драконите.
И само те могат да спасят прекрасния Перн.
За човек заслепен от ярост, Т’рон се контролираше по-добре, отколкото му се искаше на Ф’лар. Какво ли го прихвана да започва тази разпра тук и сега? Защото Т’рон бе предизвикал този бой преднамерено, като нарочно се заяде с Ф’лар пред хората. Д’рам и Г’нариш се почувстваха облекчени, когато той им предложи помощта си. Значи Т’рон искаше да се бият! Защо? И тогава изведнъж Ф’лар разбра. Т’рон беше чул за нехайството на Т’къл и знаеше, че другите Старовремци няма да пренебрегнат това или да го прикрият. Не и когато Ф’лар от Бендън щеше да настоява Т’къл да отстъпи поста на Предводител на Високите Хълмове. Ако Т’рон успееше да убие Ф’лар, той можеше да постави другите под контрол. А публичната смърт на Ф’лар би оставила съвременните Лордове без симпатизиращия им водач. Тогава господството на Уейровете над Холдовете и Занаятите щеше да бъде непоклатимо и безпрекословно.
Т’рон се приближи и отново атакува. Ф’лар се отдръпна като гледаше към облечените в уерска кожа гърди на Старовремеца. Не очите му или ръката с ножа, а гърдите! Дебнеше кога ще поеме дъх, за да предугади следващия му ход. Думите на стария инструктор на К’ган, който бе умрял преди седем Оборота, сякаш проехтяха в съзнанието на Ф’лар. Само дето К’ган едва ли бе предполагал, че неговото обучение един ден ще предпази живота на един Предводител на Уейр в дуел с друг и то пред очите на половината Перн.
Ф’лар рязко тръсна глава, за да отхвърли ядните си мисли. Така нямаше да може да се концентрира, особено като се има предвид, че шансовете не бяха на негова страна.
Той видя как ръката на Т’рон внезапно се раздвижи, отдръпна се назад машинално, като се опита да се извие, но не успя да се защити добре…
Зрителите ахнаха, когато се чу звук на разкъсан плат. Болката в корема се появи толкова внезапно, че отначало Ф’лар реши, че силният удар на Т’рон бе причинил само драскотина. После почувства силно гадене.
— Добър опит, но ти просто не си достатъчно бърз, Старовремецо! — чу се да казва Ф’лар и усети как устните му се изкривиха в усмивка, макар да не му беше до смях. Продължи да стои приведен. Коланът притискаше корема му, но разкъсания плат се развяваше при всяко негово движение.
Т’рон го погледна полуозадачен, а очите му се спряха на разкъсания плат. После погледна и ножа в ръката си. Острието му беше чисто, по него нямаше кръв. Колебание премина през лицето на Т’рон. Той отново се нахвърли, за да нанесе удар, но Ф’лар разбра, че е разстроен от явния провал на атаката, която се надяваше да бъде фатална.
Ф’лар се дръпна настрана и почти презрително се изплъзна от святкащото острие, а после атакува със серия светкавични лъжливи удари, за да провери рефлексите на Старовремеца. Нямаше съмнение, че Т’рон искаше да го довърши по-бързо… Ф’лар също нямаше много време защото знаеше, че няма да успее дълго да издържи на болката в диафрагмата.
— Да, Старовремецо — каза той, като се насилваше да диша леко и се стараеше думите да звучат небрежно и подигравателно. — Бендън се занимава с Иста и Игън, и с Холд Набол и с Кром, и с Телгар, защото Бендънският драконов Ездач не е забравил, че Нишките изгарят всичко, до което се докоснат, без да правят разлика между Ездачи и простолюдие. И ако Уейр Бендън трябва да остане сам срещу Нишките, той ще го направи!
Той се нахвърли върху Т’рон и промуши твърдата кожена туника, като се молеше ножа да се окаже достатъчно остър, за да я пробие докрай. Навреме се извърна настрани, но усилието го накара да изохка от болка. Все пак се застави да отскочи извън обсега на Т’рон и се ухили към потното, напрегнато, зачервено лице на другия.
— Не си достатъчно бърз, а Т’рон, за да убиеш Бендън или да реагираш навреме, когато валят Нишки.
Дъхът на Т’рон излизаше на пресекулки. Той пристъпи напред, а ръката с ножа бе отпусната. Ф’лар се отдръпна, като остана приведен, чудейки се дали това, което се стичаше по корема му беше пот или пък кръв. Ако Т’рон забележеше…
— Какво има, Т’рон? Обилната храна и охолният живот започват да си казват думата? Или пък е от възрастта, Т’рон? Възрастта, в чийто плен си вече. Ти си на четиристотин и четиридесет и пет Оборота, нали? Вече не можеш да се надпреварваш с времето или с мен!
С гърлен, рев Т’рон се хвърли в атака. Нападна го с предишната енергичност като се целеше в гърлото. Ф’лар го удари по ръката, а после проблясващият му нож се заби в гърлото на Т’рон, там където свършваше туниката от уерова кожа. Един Дракон изпищя. С дясната си ръка Т’рон хвана колана на Ф’лар. На лицето му бе изписано страдание. Той се преви на две през ръката на противника си. Някой извика предупредително. С неочаквана енергия Ф’лар успя някак да се изтегли от тази си уязвима позиция. Удари се в отпускащата се ръка на Т’рон, която държеше ножа, но като по чудо той бе обърнат обратно. Стиснал с две ръце дръжката на своя нож, Ф’лар го заби през уеровата кожа в гърдите на Старовремеца, докато острието застърга в ребрата.