Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Нямах това предвид. Говорех за огнения му гущер… — Литол спря, когато Менестрелът се вторачи в него. — Не си чул? Вчера куриерът се отби в Руат, на път за Холд Форт и твоята Работилница.

— Или не ме е намерил или… охотно ли говореше за това?

— С мен, да. Аз сякаш вдъхвам доверие…

— Огнен гущер? И какво? Преди време прекарвах часове в опити да си хвана един, но никога не успях. Всъщност не съм чул някой да е хванал. Как Мерон е успял да примами гущер?

Литол се намръщи, а тика отново се появи на бузата му.

— Те могат да бъдат Впечатвани. Имаше една детска приказка, в която се разказваше, че огнените гущери са предците на Драконите.

— И Мерон от Набол е Впечатил гущер! Литол тъжно се усмихна:

— Признавам, че звучи невероятно. Явно гущерите проявяват печална липса на вкус. Но можеш да си сигурен, че Мерон от Набол не би си губил времето с гущери, ако те не биха могли да му бъдат от полза.

Робинтън обмисли това и сви рамене:

— Не мисля, че трябва да се притесняваш. Но как Набол е успял да го улови? Как могат да бъдат Впечатани? Мислех, че това е изключително Драконова черта.

— Най-много ме безпокои как именно Лорд Мерон е успял? — каза намръщено Литол. — Онази, Стопанката на Южния Уейр — Килара му занесла цяло люпило с яйца. Разбира се, по време на Люпенето са изгубили повечето, но малкото оцелели са създали голяма суетня там. Куриерът видял един и докато ми разказваше, очите му светеха: „Истински миниатюрен дракон“ ми рече той и ако съдя по блясъка в очите му и той е готов да си опита късмета по бреговете в Южния Бол и Форт.

— „Истински миниатюрен дракон“, а? — Робинтън започна да си прехвърля евентуалните перспективи из главата и те никак не го зарадваха.

Нямаше момче на Перн, което да не е мечтало да се хареса на Дракон и да успее да Впечати някой, да има изцяло в свое разпореждане (малко преувеличено, разбира се, защото по-скоро бе обратното) едно огромно създание, способно да иде навсякъде из Перн само за един миг и да го брани от врагове с огнения си дъх (също погрешно, тъй като Драконите никога не горяха друго освен Нишки и никога не биха наранили човек умишлено). Животът във високопланинските Уейрове изглеждаше романтичен, но в действителност не бе точно така, макар че Ездачите не превиваха гръб от тежък труд на полето, овощните градини или занаятчийските тезгяси. Те бяха стройни и високи, облечени в красиви уерови кожи и изглеждаха някак недостижими. Много малко момчета можеха да станат Лордове, освен ако не им се падаше по наследство. Но им оставаше илюзията, че някой драконов Ездач може да ги избере и да ги вземе в Уейра си, за да участват във Впечатването. Затова поколения наред напразно се бяха опитвали да хванат поне огнен гущер — символ на неосъществения им копнеж.

А сега пък „един истински миниатюрен дракон“ бе притежание на хитър, непочтен размирник, какъвто бе Мерон от Набол. Той мразеше драконовите Ездачи (с известно основание предвид случката в долината Есвей), и най-малкото би смутил Ф’лар, а в най-лошия случай, би могъл да обърка неговите планове.