Походът на дракона [Dragonquest - bg]

Той се отправи към стълбите на кулата, но един драконов Ездач препречи пътя му.

— Ф’лар иска да ви види, Майсторе.

Робинтън се поколеба, поглеждайки към двамата менестрели, които настоятелно му даваха знак да побърза.

— Лесса ще слуша.

— Казахте ли нещо? — попита Робинтън Ездача.

— Да, сър. Ф’лар иска да отидете при него, важно е.

Менестрелът погледна към Дракона, а Мнемент поклати глава нагоре-надолу. Робинтън също поклати глава, като се опитваше да асимилира поредната изненада за днес. Пронизително изсвирване се чу отгоре.

Робинтън сви устни и изсвири кода за „продължавайте“, след това добави „докладвайте по-късно“.

Брудиган дрънна един акорд, който значеше „разбрано“ и с който Чад очевидно не бе съгласен. Вероятно в музикално отношение, помисли си Робинтън и изсвири мелодията за „действай“. Той искаше менестрелите да имат така добре разработен код, като този който бе предоставил на Ковача. А къде ли беше той?

Той беше човек, който лесно се забелязва в тълпата, но докато Робинтън следваше драконовия Ездач, не видя и следа от ковачи. Разбира се ефектът от поставянето на далекосъобщителя сега бе намален от появата на гущерите. Робинтън изпита съжаление към Ковача и неговото оригинално изобретение, което сега щеше да бъде засенчено от ядящите Нишки миниатюрни Дракони — създания, които могат да бъдат Впечатвани от обикновени хора. Средният Пернезиец би бил далеч по-поразен от един заместител на Драконите, отколкото от някакво чудо на техниката.

Ездачът го водеше към наблюдателната кула в дясно от Портата. Когато Робинтън погледна през рамо назад, Брудиган и Чад вече не се виждаха.

Долният етаж на кулата представляваше просторна единична стая, с каменните стълби, които се изкачваха отдясно до пътеката на часовоя, откъм далечната стена. В един ъгъл бяха струпани кожи за спане приготвени за тези от гостите, които щяха да бъдат настанени да пренощуват тук. Два тесни прозореца с лице един към друг от двете страни на стаята хвърляха недостатъчно светлина. Г’нариш, Предводителят на Уейр Игън палеше една кошничка със светилници на тавана, когато Менестрелът влезе. Килара стоеше точно под нея и гледаше свирепо към Т’бор.

— Да, ходих до Набол. Моята гущерова Кралица беше там. И добре, че го сторих защото Придет видя следи от Нишки по Планинската Верига на Високите Хълмове! — сега тя бе привлякла вниманието на всички.

Очите й блестяха, брадичката й бе вирната и Робинтън забеляза, че гласът й вече не звучеше рязко. Килара бе красива жена, но у нея имаше нещо студено и жестоко, което го отблъскваше.

— Излетях незабавно при Т’къл — лицето й се изкриви от ярост.