Походът на дракона [Dragonquest - bg]

В този миг Мардра се появи сред гостите и високо попита какво става. Дали са пристигнали Т’къл и Мерика? Съвременните Холдове, разбира се, бяха лишени от изисканост. Тя вече не очаквала традиционното церемониално посрещане, но…

В този момент, Ф’лар чу звън на стомана и видя Лорд Гроге от Форт да блъска по вратата на Залата с дръжката на ножа си, а грубото му лице бе изкривено от ярост. По-слабичкият и също толкова противен Сангел, Лорд на Южния Бол, се мръщеше зад гърба му. Вратата леко се открехна, а после се отвори широко, за да пропусне двамата Лордове. Съдейки по израженията им, щяха да отидат много време и приказки, докато тия двамата мирясат.

— Колко още време му трябва, за да стане? — попита Ф’лар, когато отиде при Ковача. Опита се да си спомни как изглеждаше далекосъобщителят в Работилницата. Тази купчина ролки и жици бе твърде внушителна.

— Трябва само да закрепим тази жица ей така — отговори Фандарел, а ловките му пръсти показаха нагледно. — А тази — тук! Така. Поставяме ръчката в положение за писане и ще пратим съобщение до Работилницата, за да сме сигурни, че всичко е наред. — Фандарел се усмихна на инструмента си с толкова обич, както една Кралица се усмихва на златното си яйце.

Ф’лар усети, че някой бе доста близо до него и ядосано погледна през рамо, за да види съсредоточеното лице на Робинтън. Менестрелът му се усмихна замислено и му кимна към апарата.

Ковачът внимателно изчука кода и отново се появиха червените линийки с различна дължина върху сивата лента, когато иглата се задвижи.

— „Прикачването завършено“ — мърмореше Робинтън в ухото на Ф’лар. — „Без проблем и навреме“. — Робинтън се усмихна, докато превеждаше. — „Готови“. Това казва в общи линии.

Ковачът завъртя превключвателя в положение на приемане и погледна с очакване към Ф’лар. В този миг Мнемент изрева откъм билото. Той и другите Дракони започнаха да протягат криле, като закриха слънцето, което се спускаше над Телгарските Скали, а падналата над гостите сянка ги принуди да замлъкнат.

— Гроге каза на Лордовете, че Т’рон е намерил уред за далечно виждане във Форт. Бил видял Червената Звезда през него. Те са развълнувани. Внимавай — каза Мнемент.

Вратите на Голямата Зала се отвориха широко и Лордовете излязоха, навън. Един поглед към лицето на Лорд Гроге потвърди доклада на Мнемент. Лордовете се подредиха на стълбите, като заплашително се обърнаха към събралите се в ъгъла Ездачи. Лорд Гроге бе вдигнал ръка и сочеше обвинително към Ф’лар, когато едно смущаващо „пет“ — разцепи натежалата тишина.

— Вижте! — изрева Ковача и всички погледи проследиха ръката му, която сочеше към далекосъобщителя, който бе започнал да приема съобщението.

— Холд Игън докладва Нишковалеж. Предаването прекъсна по средата на изречението — предаде Робинтън написаното, а с всяка дума гласа му ставаше все по-сипкав и по-неуверен.

— Що за глупост е това? — попита Лорд Гроге, червендалестото му лице стана още по-червено, когато вниманието бе отклонено от него и от съобщението, което се готвеше да направи. — Нишки валяха във Високите Хълмове вчера по обяд. Как е възможно да валят тази вечер в Игън? И каква, в Името на Черупките, е тази дрънкулка?