Сделката на капитан Ворпатрил

— Капитан Ворпатрил, сър — каза, докато Иван Ксав помагаше на Тедж да слезе. — Почти сме готови, сър.

Иван кимна.

— Благодаря, сержант. Както винаги сте безупречни.

Тедж стоеше на тротоара във влажния есенен хлад и се оглеждаше.

— Значи тук е загинал баща ти, така ли?

Иван Ксав посочи плочата, която отразяваше блясъка на уличните лампи в мрежата от светлосенки, нашарили паважа.

— Точно там, според маман. Бил е застрелян от хора на Претендента, докато с мама се опитвали да избягат.

— Чакай, значи тя е била там? Тоест тук? В онзи момент?

— О, да. — Прозина се, плъзна сънен поглед по улицата, после изправи гръб, когато от една пресечка се появи дълга лъскава позната наземна кола. Гвардейците я насочиха към отреденото й паркомясто със заучена официалност и козируваха на хората, които слязоха от нея. Лейди Ворпатрил беше придружена — или ескортирана — от Саймън Илян, шофьорът Кристос вървеше след тях и носеше голяма платнена торба, в която нещо подрънкваше.

Гвардейците се оттеглиха на почтително разстояние и застанаха мирно, а Кристос коленичи на паважа, извади от торбата малък бронзов триножник и купа и ги сглоби до плочата. Кимна на господарката си и отиде при гвардейците, каза им нещо и един от тях се отдалечи, за да пренасочи растящия трафик по съседни улици.

— Добро утро, Иване — поздрави лейди Алис сина си. — И честит рожден ден, скъпи. — Прегърна го, а той я млясна по бузата, което явно беше нещо като семейна традиция. Кимна на Илян, който го поздрави на свой ред:

— Честит рожден ден. На колко ставаш, на трийсет и пет?

— Да, сър.

— На Старата Земя казвали, че прехвърлиш ли трийсет и пет, вече слизаш по хълма, вместо да се качваш. Чудо е, че доживяхме и до толкова. — И поклати глава в недоумение. Иван направи гримаса.

Войната на Вордарианското претендентство била по-скоро неуспешен дворцов преврат, с това впечатление беше останала Тедж от информацията в мрежата. Малко след като на трона се възкачил петгодишният император Грегор под регентството на Арал Воркосиган, граф Видал Вордариан и неговата опозиционна партия решили да си присвоят властта. Още с първия удар превзели столицата, щабквартирите на армията и на ИмпСи, хванали и майката на младия император, но самото момче им се изплъзнало, скрито в провинцията от семейство Воркосиган, което на свой ред събирало поддръжници. Тази грешка на Претендента се оказала фатална.

Последвали месеци на позиционна война с отделни въоръжени сблъсъци, докато двете страни трескаво набирали съюзници сред другите графове, армията и народа. Капитан лорд Падма Ворпатрил и съпругата му лейди Алис, роднини и верни поддръжници на регента Воркосиган, останали отрязани в столицата по време на преврата и минали в нелегалност. Смъртта на Падма се споменаваше бегло като поредната жертва на репресиите. Дали и онази нощ е била студена и мъглива като тази?