Смъртта на императора

Споменал пред Стернау за маршал Ней, най-храбрият сред храбрите, Хуарес бе дал тази класификация за своя генерал Порфирио Диас. Но и император Макс със същото право би могъл да нарече генерал Мехиа най-храбрият сред храбрите. Както Ней за Наполеон, така и той жертва своя живот за Максимилиан. Двамата очевидно бяха имали много сериозен разговор, прекъснат сега от пауза. В един момент императорът я наруши, като каза, без да се обръща:

— Значи Пуебла също е загубена?

— Безвъзвратно, Ваше Величество.

— А аз мисля, че все пак ще си възвърнем това селище. Нямаме ли петнадесет хиляди души на разположение?

— Не можем да се лишим от нито един, защото сме застрашени от Ескобедо.

— Станът му е все още в Сакатекас.

— Но пък е изнесъл толкова далеч своя авангард, че може да ни достигне за три дни.

Императорът рязко се обърна.

— Охо! Вие се страхувате от Ескобедо? — Мехиа не отговори.

— Е? — попита нетърпеливо Максимилиан.

— Не се страхувам от него — заяви мрачно Мехиа.

— Но сте угрижен.

— Не за себе си, а за своя император.

— Е, да, но вашата грижа се състои в това, завинаги да отпишем Пуебла.

— Защото не виждам средство да си я върнем.

— Е, ами щом се нуждаем тук от войските си, заповядайте тогава на Маркес в столицата. Той разполага с достатъчно сили.

— Той също се нуждае от тези сили. Заплашва го Диас.

— Следователно вие считате Диас за толкова опитен генерал като Ескобедо?

— За по-опитен!

— На Маркес е по силите да се справи с него.

— Нека Негово Величество позволи да се съмнявам. Маркес е ненавиждай. Той управлява столицата със страх и ужас. Твърде муден е и не е верен. Тъкмо неговата мудност, неговото протакане носи вината за сполуката на Порфирио Диас да завземе Пуебла.

— Мили Боже! Каква перспектива само ми откривате!

— За жалост! Ваше Величество, ние сме обкръжени.

— Искате да кажете, че не можем да стигнем до морския бряг?

— Сега вече не.

— Също и да се съединим? Аз разполагам с общо над тридесет хиляди души подбрана войска. Ако реша да изоставя столицата й Керетаро, тези войски ще ме отведат в безопасност до Веракрус. Какво ще речете? И в това ли се съмнявате?

— За съжаление, да.

— Каква е причината? — попита Макс негодуващо.

— Първо. Аз не вярвам на тези «добри войски». И второ, Порфирио Диас ни е препречил пътя.

— Ние сме по-силни от него. Ще го унищожим.

— Ескобедо веднага ще му се притече на помощ с един флангов марш.

— В такъв случай ще ударим първо единия и после другия.

— Помислете, Ваше Величество, ще ни чакат открити сражения, без каквото и да е укритие, а тук поне това имаме!

Макс не беше военен. Неговите съждения се лутаха ту до най-високите стъпала на стълбата на надеждата, ту се снижаваха отново и рязко до най-долните.