Смъртта на императора

— Последната дума не ми се нрави. Аз не се боя от смъртта на героя на бойното поле. Все така никой няма да се осмели да сложи ръка на живота на един син от дома Хабсбург.

Мехиа протегна ръка във възпиращо движение.

— Ще се осмелят, Ваше Величество!

— Мислите ли? — попита Макс почти заплашително и изпъна гордо снага. — Това би било убийство на император.

— Жителите на страната казват, че не познават никакъв император.

— За мен биха отмъстили.

— Кой?

— Великите сили.

— Англия и Испания съумяха ли да постигнат нещо? Те изтеглиха войските си още в първия миг. Постигна ли нещо Франция? Наполеон навреме се измъкна от примката и ни изостави. Коя страна ще отмъсти за нас?

— Гласът на историята. — Тези думи бяха изговорени с най-дълбоко убеждение.

— Историята? — удиви се Мехиа. — Тя винаги ли е безпристрастна?

— Не винаги, ала бъдните поколения ще осъдят нашите съдии.

— А може и тези идни поколения да осъдят нас, заставайки на страната на мексиканците.

— Сиреч на страната на нашите убийци?

— Позволете ми, Ваше Величество, да разгледам тази точка обективно. Хуарес не признава никакъв император на Мексико. Той нарича ерцхерцога от Австрия нашественик, който е залял страната с кръв.

— Генерале, впускате се в силни изрази.

— Само че тези изрази охарактеризират много точно гласа на републиканците. И във връзка с това моля да си спомните Декрета от 3 октомври.

— Не ми го припомняйте! — извика Макс с протестен жест.

— И все пак съм длъжен да го сторя. Тогава аз ви посъветвах да не слагате подписа си, но това бе извършено. А от мига, в който окачествихме републиканците като убийци и ги третирахме като такива, от тяхна гледна точка те имаха двойно по-голямо право да постъпват също така с нас. Попадне ли в ръцете им ерцхерцог Макс, те ще го подведат под съдебна отговорност, без да се допитват до присъдата на Великите сили или гласа на историята.

— Това би било ужасно.

— Да, с нас ще се отнесат като към обикновени убийци и ще ни разстрелят.

— Преди туй ще съм загинал с шпага в ръка.

— Не винаги на човек се отдава възможност за такава смърт.

— Значи няма средство да се избегне тази ужасна съдба?

— Има едно.

— Имате предвид оттегляне?

— Оттегляне? Накъде? Изключено. Оттеглянето беше възможно, когато Базен чакаше да вземе на борда Негово Величество. Оттеглянето беше все още възможно, когато Пуебла ни принадлежеше и пътят към Веракрус бе още открит. Сега случаят вече не е такъв.

— Ее, тогава какво спасително средство имате на ума си?

— Бягството.

— Бягството? Не, никога!

— То е единственият път за спасение.

— Впрочем и бездруго считам този начин на спасение за невъзможен. Цялата страна е заета от моите врагове.

С блеснали очи Мехиа постави ръка на сабята.

— Няма ли Негово Величество няколко стотици унгарски хусари, които са готови да оставят живота си за своя владетел? С тези хора гарантирам да отведа Негово Величество невредим до морския бряг на някой кораб.