Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел разказа за нападението на улица Лундагатан.
– Съобщи ли в полицията? – попита го веднага Аника.
– Не.
– Защо?
– Това момиче държи изключително на личното си пространство и анонимността си. Тя беше нападната. Тя трябва да съобщи.
Микаел подозираше, че това изобщо не би било приоритет за Лисбет Саландер.
– Голям си инат – рече Аника и потупа Микаел по бузата. – С всичко трябва да се оправяш сам. Какъв е вторият проблем?
– В момента в „Милениум“ работим върху една история, за която определено доста ще се говори. През цялата вечер се чудех дали да се консултирам с теб. Искам да кажа, като с адвокат.
Аника погледна учудено брат си.
– Да се консултираш с мен? – възкликна тя. – Това е нещо ново.
– Става въпрос за трафик на хора и упражняване на насилие срещу жени. Ти работиш в тази област и си адвокат. Може и да не се занимаваш с дела за нарушаване на закона за свободата на печата, но много бих искал да прочетеш текста, преди да го пуснем за печат. Става дума за вестникарски статии и книга, така че има много за четене.
Аника сви мълчаливо по булевард Хамарбю фабриксвег и премина край шлюза Сикла. Въртеше по малки улички, паралелни на булевард Нюнесвеген, и накрая излезе на булевард Еншедевеген.
– Знаеш ли, Микаел, само един-единствен път през целия си живот съм ти била истински ядосана.
– Така ли? – отвърна Микаел удивен.
– Когато Венерстрьом те обвини в клевета и те осъдиха на три години затвор. Толкова ти бях бясна, че щях да експлодирам.
– Защо? Аз се изложих.
– Ти си се излагал и преди. Този път обаче имаше нужда от адвокат и аз бях единственият човек, към когото не се обърна за помощ. Вместо това се остави да се гаврят с теб и в медиите, и в съдебната зала. Дори не се защити. Щях да умра.
– Обстоятелствата бяха специфични. Нищо нямаше да можеш да направиш.
– Да, но това го разбрах едва година по-късно, когато „Милениум“ отново се появи на сцената и разказа играта на Венерстрьом. До този момент бях истински разочарована от поведението ти.
– Нямаше как да спечелиш делото.
– Ти не разбираш, братко. Знам, че ситуацията беше безнадеждна. Прочетох присъдата. Проблемът е, че не ме помоли за помощ. Че не каза например: „Здравей, сестричке, трябва ми адвокат“. Затова никога не дойдох в съда.
Микаел се замисли.
– Sorry. Предполагам, че съм сгреших.
– Да, така е.
– През онази година бях напълно изключил. Нямах сили да говоря с никого. Просто исках да се просна някъде и да умра.
– Което обаче не стана.
– Съжалявам.
Аника Джианини внезапно се усмихна.
– Страхотно. След две години получих извинение. Окей. С удоволствие ще прочета текста. Бързаш ли?
– Да. Скоро ще пращаме книгата в печатница. Завий наляво тук.
АНИКА ДЖИАНИНИ ПАРКИРА срещу входа на сградата на улица Бьорнеборсвеген, където живееха Даг Свенсон и Мия Бергман.
– Ще се забавя само няколко минути – рече Микаел, пробяга през улицата и въведе кода на ключалката.
В мига, в който влезе в сградата, осъзна, че нещо не е наред. Стълбището ехтеше от разтревожени гласове. Изкачи се до третия етаж, където се намираше апартаментът на Даг Свенсон и Мия Бергман. Едва тогава си даде сметка, че тъкмо тяхното жилище е повод за настъпилата олелия. На площадката имаше петима съседи. Вратата на Даг и Мия бе открехната.
– Какво се е случило? – попита Микаел по-скоро от любопитство, отколкото от безпокойство.
Гласовете затихнаха. Пет чифта очи се впериха в него. Имаше три жени и двама мъже, всички на пенсионна възраст. Една от жените бе по нощница.
– Прозвуча като стрелба.
Мъжът, който му отговори, бе на около седемдесет години и носеше кафяв халат.
– Стрелба? – повтори Микаел с глуповато изражение.
– Току-що. В апартамента се стреля преди около минута. Вратата бе отворена.
Микаел си проправи път и позвъни на звънеца, като едновременно с това влезе вътре.
– Даг? Мия? – извика той.
Не последва отговор.
Изведнъж го полазиха студени тръпки. Усети миризмата на сяра. След това мина през вратата на дневната. Първото нещо, което видя, бе – о, мили боже! – Даг Свенсон – той лежеше по лице в огромна еднометрова локва кръв на пода пред масата, на която с Ерика бяха вечеряли преди няколко месеца.
Микаел се втурна към Даг, като същевременно измъкна мобилния си телефон и набра телефон 112 за спешни случаи. Свърза се веднага с оператор.
– Казвам се Микаел Блумквист. Трябва да изпратите линейка и полиция.
Съобщи адреса.
– Какво се е случило?
– Пострадалият е мъж. Изглежда, е прострелян в главата. Тялото му е безжизнено.