Пътят на кралете (том II)

Два часа по-късно Шалан седеше край претрупана маса в дъното на стая на едно от долните нива на Паланеума. Фенерът й със сфери хвърляше светлина върху камара набързо събрани томове. Не се оказаха особено полезни.

Като че всеки знаеше по нещо за Пустоносните. Хората в селските райони говореха за тях като за тайнствени създания, които излизат нощем, крадат от хората без късмет и наказват глупавите. Тези Пустоносни изглеждаха по-скоро пакостливи, отколкото зли. Но я имаше и старата история за Пустоносния, който приемал образа на своенравен пътник и след като бил приет от някой си любезен производител на талев, изклал цялото семейство, изпил кръвта им и написал с черен въглен по стените разни безсмислени символи.

Повечето граждани обаче възприемали Пустоносните като зли духове, които бродят в нощта, нахлуват в сърцата на хората и ги карат да вършат ужасни неща. Когато някой добър човек се ядосал, то това било работа на Пустоносен.

Учените се присмивали на всички тези идеи. Същинските исторически свидетелства — тези, които тя успя да намери бързо — бяха противоречиви. Бяха ли Пустоносните обитатели на Преизподнята? Ако е така, празна ли е Преизподнята сега, когато Пустоносните са превзели Селенията на покоя и са прогонили човеците на Рошар?

Трябваше да знам, че ще ми е трудно да намеря нещо солидно, рече си Шалан и се облегна в стола. Ясна проучва това от месеци, може би от години. Какво очаквах да открия за няколко часа?

Всъщност това проучване помогна само за увеличаване на объркването й. Какви блуждаещи ветрове бяха довели Ясна до това изследване? Беше безсмислено. Да изучаваш Пустоносните беше като да се мъчиш да определиш дали духчетата на смъртта съществуват или не. Какъв смисъл?

Поклати глава и струпа книгите си. Ардентите щяха да ги върнат по местата им вместо нея. Трябваше да вземе тифандоровата биография и да се върне на балкончето. Изправи се и тръгна към изхода с фенера в свободната ръка. Не беше довела парш, понеже смяташе да върне горе само една книга. Когато стигна до изхода, забеляза, че още една светлина се приближава на балкончето. Току преди да излезе, на прага стъпи някой с високо вдигнат гранатов фенер.

— Кабсал? — попита Шалан, изненадана да види младежкото му лице, обагрено във виолетово от светлината.

— Шалан? — отвърна той и погледна индекса над входа. — Какво правите тук? Ясна каза, че търсите Тифандор.

— Аз… се обърках.

Той попривдигна вежда.

— Слаба лъжа?

— Ужасно слаба — рече той. — Намирате се на два етажа и около хиляда номера от индекса разстояние от Тифандор. Като не Ви открих долу, накарах носачите да ме качат, където са оставили Вас и те ме доведоха тук.

— Учението при Ясна може да е изтощително — заяви Шалан. — Затова понякога намирам тихо ъгълче да си почина и да си събера ума. Само през това време оставам сама.