Пътят на кралете (том II)

Шалан кимна.

— Обаче, Ясна, не сте ли Вие самата историк? Не са ли тези отдавна загубени исторически главоблъсканици сърцевината на Вашата работа?

— Аз съм вериститалианка — отвърна Ясна. — Ние търсим отговори в миналото, възстановяваме онова, което действително се е случило. За много хора писането на история няма общо с истината, а цели да покаже най-ласкателна картина на тях самите и на техните подбуди. С моите посестрими подбираме проблеми, които според нас са неразбрани или зле изтълкувани. Проучвайки ги, ние се надяваме да разберем по-добре настоящето.

Защо тогава прекарвате толкова време в изучаване на народни приказки и търсене на зли духове? Не, Ясна търсеше нещо истинско. Нещо толкова важно, че я беше откъснало от Пустите равнини и войната за възмездяване на убийството на нейния баща. Имаше намерение да прави нещо с тези народни приказки и работата на Шалан по някакъв начин беше свързана с тях.

Това вълнуваше Шалан. Искаше да прави такива неща още от дете, когато се ровеше в малкото книги на баща си, ядосана, че той е прогонил поредния учител. Тук, с Ясна, Шалан беше част от нещо. А доколкото познаваше принцесата, това беше нещо голямо.

Ала корабът на Тозбек пристига утре сутрин, каза си Шалан. Ще замина.

Трябва да започна да се оплаквам. Трябва да убедя Ясна, че всичко това се е оказало много по-трудно, отколкото съм очаквала, така че да не остане изненадана от отпътуването ми. Трябва да плача, да се пречупя, да се предам. Трябва да…

— Какво е Уритиру? — откри, че пита тя.

За нейна изненада Ясна отговори незабавно.

— За Уритиру казват, че е бил център на Сребърните кралства, град с десет трона, по един за всеки крал. Той бил най-великолепният, най-изумителният, най-важният град в целия свят.

— Наистина ли? Защо не съм го чувала по-рано?

— Защото е бил изоставен още преди Загубените Сияйни да се обърнат срещу човешкия род. Повечето учени го смятат просто за мит. Ардентите отказват да говорят за Уритиру заради връзката му със Сияйните и оттук — с първия голям провал на воринизма. Много от известното ни за града е от фрагменти от изгубени съчинения, цитирани от класическите учени. А доста от класическите произведения на свой ред са запазени само частично. Всъщност, единственият пълен текст от ранните години е Пътят на кралете, и то само благодарение на усилията на Ванриал.

Шалан бавно кимна.

— Ако някъде се крият руините на великолепен древен град, то Натанатан — неизследван, обрасъл с гори, див — би бил естественото място, където да се намерят.

— Уритиру не е в Натанатан — отговори с усмивка Ясна. — Но предположението е добро, Шалан. Връщайте се към Вашата работа.

— Оръжията — каза Шалан.

Ясна вдигна вежда.

— Паршендите. Носели са прекрасни оръжия от отлична гравирана стомана. А същевременно са ползвали кожени тъпани с груби шарки отстрани и са живели в колиби от камък и крем. Не намирате ли, че няма съответствие?