Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Точно така, глупако. Няма да забравя това.
— Казвам се Шабед ал Ислик Бурай. — Пратеникът говореше перфектно официалния език на Съюза, а гласът му беше толкова силен и властен, колкото поведението му бе надменно и високомерно. — Аз съм емисар на законния владетел на Юга, великия император на могъщия Гуркул и цяла Кантика Утман-ул-Дощ, обичан, почитан и тачен повече от всеки друг в Кръга на света, помазан от божията десница на пророк Калул.
— Браво на вас. Бих се поклонил, но си изметнах гърба, докато ставах от леглото.
— Сериозна бойна травма — усмихна се подигравателно Ислик. — Дошъл съм да приема капитулацията ви.
— Нима? — Глокта издърпа най-близкия стол и седна. Проклет да съм, ако остана и секунда повече прав заради този дългурест идиот. — Винаги съм смятал, че подобни предложения се отправят след края на сраженията.
— Ако се стигне до сражение, то няма да трае дълго. — Емисарят отиде с изискана походка до прозореца. — Пред очите си виждам пет легиона, които настъпват в боен ред. Двайсет хиляди копия, а това е само частица от войската, която идва насам. Войниците на императора са по-многобройни от песъчинките в пустинята. Да се опълчите на такава армия ще е толкова безсмислено, колкото да се опълчите на прилива. Всички тук разбирате това. — Погледът му мина по виновните лица на членовете на управителния съвет и накрая, пълен с изпепеляваща ненавист, се спря на Глокта.
Поглед на човек, който е убеден, че вече е победил. Но никой не може да го вини за това. Може би наистина е така.
— Само глупак или побъркан човек би избрал битката при толкова нищожни шансове като вашите. Мястото ви, на вас, белите, никога не е било тук. Сега императорът ви предоставя шанса да си тръгнете доброволно от Юга живи и здрави. Можете да се качите на малките си корабчета и да отплавате до малкото си островче. Нека някой каже, че Утман-ул-Дощ не е способен на великодушие. Бог е на наша страна. Каузата ви е обречена.
— О, не съм сигурен, в последната война добре се представихме. Със сигурност си спомняте пробива при Улриок. Аз го помня. Градът горя така ярко. Най-вече храмовете. — Глокта сви рамене. — Кои знае, тогава бог може да е бил другаде.
— В онзи ден — да. Но имаше и други битки. Аз пък съм сигурен, че вие добре помните сражението на един мост, където млад офицер попадна в плен. — Емисарят се усмихна. — Бог е навсякъде.
Глокта усети как клепачът му притреперва. Знае, не няма как да забравя. Спомни си колко изненадан беше, когато гуркулското копие се заби в тялото му. Спомни си смесицата от шок, разочарование и ужасна болка. Ха, явно не съм неуязвим. Спомни си как конят му се вдигна на задните си крака и го хвърли от седлото. Болката се бе усилила, а изненадата се бе превърнала в страх. После пълзеше между труповете и краката на биещите се. Задъхан, едва успяваше да си поеме въздух, усещаше киселия вкус на прахоляка и соления на кръвта, с които беше пълна устата му. Спомни си и агонията на забиващите се в крака му остриета. Страхът се бе превърнал и ужас. Спомни си как го влачеха по моста, докато той крещеше и виеше от болка. Още същата вечер започнаха с въпросите.
— Ние победихме — каза Глокта с пресъхнала уста и леко разтреперан глас. — Доказахме, че сме по-силните.
— Това беше тогава. Светът се променя. Ситуацията, в която се е забъркал народът ви в мразовития Север, ви поставя в доста тежко положение. Успяхте да нарушите първото правило на войната. Никога не се бий с двама от враговете си наведнъж.
— Логиката му е неоспорима. Стените на Дагоска и преди са ви изкарвали от кожата — каза Глокта, но думите му не прозвучаха убедително дори за самия него.
Това съвсем не са думи на победител. Погледите на Висбрук, Айдър и Вурмс пробиваха дупка в гърба му. Опитват се да предвидят кой ще вземе надмощие. Знам аз кого бих избрал на тяхно място.
— Вероятно някои от вас имат повече увереност в стените ви, отколкото останалите в този съвет. Ще се върна за отговора по залез-слънце. Предложението на императора важи само днес и повече няма да ви бъде отправяно. Той е милостив човек, но милостта му си има граници. Разполагате с времето до залез-слънце. — При тези думи емисарят излезе.
Глокта изчака, докато бравата щракна зад гърба му, после се обърна към останалите.