Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Погледна към останалите. Всички бяха по седлата и го гледаха очаквателно. Четири лица, по-различни едно от друго не можеше и да бъдат, но с почти едно и също изражение. Чакаха неговата дума. Защо хората непрекъснато си мислеха, че той знае отговора? Преглътна мъчително и заби пети в хълбоците на коня.
— Тръгваме.
Военната хитрост на принц Ладисла
— Наистина, полковник Уест, трябва да опитате да прекарвате по-малко време тук. — Пайк остави чука. Светлината от жаравата хвърли оранжеви проблясъци в очите му и те светнаха ярко на обезобразеното му лице. — Хората ще започнат да говорят.
Уест се усмихна нервно.
— Това е единственото топло място в целия лагер.
Което беше самата истина, но далеч от причината за визитите му. Единствено тук от целия проклет лагер никой не го търсеше за нещо. Нямаше гладуващи и премръзнали, нямаше хора, останали без капка вода за пиене или оръжие, с което да се бият, нямаше такива, които дори не разбираха защо са дошли. Тук нямаше умрели от студ или болест, които трябва да се погребат. Вече дори мъртвите не можеха да минат без намесата на Уест. Всеки него търсеше, ден и нощ. Всички с изключение на Пайк, дъщеря му и другите затворници. Те единствени се оправяха и без него и затова тяхната ковачница беше станала негово убежище. Да, шумно, претъпкано с хора и задимено убежище, но въпреки всичко това твърде желано. Уест предпочиташе ковачницата в пъти пред щаба на Негово височество. Тук, насред престъпниците, всичко беше по-истинско и… по-просто.
— Пречите ми, полковник. Отново. — Кадил се промуши покрай него.
В клещите в едната й ръка грееше нажеженото острие на нож. Тя го потопи в кофа с вода и обгърната в пара, го завъртя насам-натам. Уест наблюдаваше движенията й — сръчни и отработени. Кожата по тънката й жилеста ръка беше обсипана с едри капки пот. Загледа шията й и станалата на фитили от потта тъмна коса. Беше му трудно да си представи как въобще я беше взел за момче. Наистина, справяше се с металите не по-зле от мъжете, но овалът на лицето й, талията й, извивката на задника, за гърдите и дума не можеше да става, всичко красноречиво говореше за женственост…
Тя погледна през рамо и забеляза, че я гледа.
— Нямате ли армия за командване, полковник?
— Ще оцелеят още десет минути без мен.
Кадил извади охладеното черно острие и го хвърли настрани. То издрънча в купчината от метал до точилото.
— Убеден ли сте? — попита тя.
Май имаше право. Уест въздъхна и неохотно се обърна да си върви. Излезе от бараката и тръгна през лагера. След жегата в ковачницата зимният въздух защипа силно бузите му и го накара да вдигне яката на шинела си. Добре увит, тръгна по главната алея между палатките. Посред нощ в лагера цареше гробна тишина, особено след трополенето в ковачницата. Чуваше как смръзнатата кал цвъка, засмуквайки ботушите му, чуваше и как дъхът хрипти в гърлото му. Отнякъде отекна приглушена ругатня на войник, който също като него вървеше в мрака. Уест спря и се загледа в небето. Беше чисто, звездите ярко искряха като поръсен върху черно платно блестящ прах.
— Красиво е — прошепна на себе си.
— Свиквай.
Между палатките към него вървяха Три дървета и Кучето. Лицата им бяха обгърнати в сянка, приличаха на дялани камъни на лунна светлина — тъмни хлътнатини и побелели от светлината ръбове. Уест разбра, че новините не бяха добри. Никой не би описал възрастния северняк като веселяк, но сега лицето му беше по-мрачно и сериозно от всякога.
— Добра среща — поздрави Уест на северняшки.
— Мислиш ли? Бетод е на пет дни езда от лагера ти.
Внезапно студът проникна под шинела на Уест и той потрепери.
— Пет дни?
— Ако откакто го видяхме, не е мърдал от място, а това не много вероятно. Бетод никога не е бил човек, който стои на едно място. Тръгнал ли е на юг, ще е тук до три дни. Може би по-скоро.
— Каква им е числеността?
Кучето нервно облиза устни. Слабото му лице беше обвито в парата от дъха му.
— Предполагам, десет хиляди, но може да е имало и други по-назад.
На Уест му стана още по-студено.
— Десет хиляди? Толкова много?
— Да, около десет. Предимно лека пехота.
— Лека пехота, имаш предвид наборна войска, така ли?
— Наборна, ама не като боклука, който имате вие. — Три дървета огледа навъсено окаяните палатки и нескопосано стъкнатите огньове, повечето от които бяха на път да угаснат. — Селяните в наборната войска на Бетод са стегнати и калени в битки, корави са като дърво от дългите маршове. Онези копелета могат да тичат цял ден, а вечерта, ако се налага, да се бият. Копиеносци и стрелци с лък, до един обучени.