Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— А и истинските войници не са малко — промърмори Кучето.
— Така е, всичките са тежковъоръжени и със здрави ризници, освен това имат и коне. Със сигурност участват именити воини. А също и някакви странници от Изтока — диваци отвъд Крина. Сигурно е оставил тук-там няколко момчета в Севера, които вашите да преследват, а най-доброто е довел тук. А срещу него вие ще извадите най-лошото. — Възрастният войн пак огледа изпод вежди некадърно вдигнатия лагер. — Не се обиждай, ама стигне ли се до битка, нямате никакъв шанс.
Битка, най-лошата възможност. Уест преглътна.
— Колко бързо се придвижва подобна армия?
— Бързо. Съгледвачите им ще са тук вдругиден. Останалите — ден по-късно. Това, ако са тръгнали право насам, но не мога да кажа, че точно така ще стане. Няма да се учудя, ако минат реката по-надолу и заобиколят в гръб.
— В гръб?
Армията им беше неподготвена за нападение от предсказуем враг, а за непредсказуем и дума не можеше да става.
— Откъде може да знае Бетод, че сме точно тук?
— Той винаги успява да предвиди стъпките на врага. Има усет. Обича и да рискува. Освен това вади голям късмет копелето. А във войната няма по-хубаво нещо от добрия късмет.
Уест запримигва и се огледа. Десет хиляди калени в битка северняци щяха да връхлетят жалкия лагер. Десет хиляди непредсказуеми северняци с голям късмет. Представи си как се мъчи да направлява зле обучените и потънали до глезените в кал селяни от наборната войска. Чакаше ги истинска касапница. Поредният Черен кладенец. Но сега поне бяха предупредени. Имаха три дни, в които да подготвят отбрана, а още по-добре да започнат отстъпление.
— Трябва незабавно да съобщя на принца.
Когато Уест отметна покривалото на входа на шатрата, отвътре бликна мека светлина и до ушите му достигна нежна музика. Неохотно се приведе и влезе, последван от двамата северняци.
— Мътните го взели… — промърмори Три дървета и зяпна от изненада.
Уест беше забравил колко странна беше обстановката в покоите на принца, особено за човек, непривикнал към лукса. Помещението не приличаше на палатка, а по-скоро на огромна зала, декорирана с пурпурно платно. Беше висока поне десет разкрача, стените бяха обкичени със стириянски гоблени, а подът — застлан с кантикски килими. Мебелите подхождаха повече на вътрешността на палат, отколкото на военен лагер. Огромните гардероби, украсени с дърворезба, и позлатените скринове вместваха богатия гардероб на принца, достатъчен за обличането на цяла армия от контета. Принцът спеше в гигантско легло с балдахин, окачен на четири високи колони. Беше по-голямо от повечето палатки на войниците в лагера. В единия ъгъл на помещението стоеше полирана маса, натежала от блещукащите на светлината на свещите сребърни и златни подноси, а те от своя страна — препълнени с всякакви деликатеси. Човек трудно можеше да си представи, че само на крачки от това място хората спяха натрупани един върху друг, мръзнеха от студ и изнемогваха от глад.
Негово височество принц Ладисла седеше удобно разположен на масивен стол, по-скоро трон от тъмно дърво с червена копринена тапицерия. В едната му ръка се поклащаше празна чаша, а другата тактуваше в ритъма на квартет музиканти, които неуморно дърпаха струни и надуваха лъскави инструменти в далечния ъгъл на шатрата. Около Негово височество се бяха събрали четирима от неговия щаб, безупречно облечени по последната мода. Сред тях беше младият лорд Смънд, когото в последно време Уест ненавиждаше повече от всеки друг.
— Колко благородно от ваша страна — направо се дереше от въодушевление Смънд — да споделяте несгодите на военния лагер наравно с обикновения войник. Колко изтънчен начин да спечелите уважението му…
— А, полковник Уест! — изчурулика Ладисла. — И двама от неговите северняци! Каква приятна изненада! Вземете си нещо за ядене! — той размаха с пиянски жест ръка към масата с храната.
— Благодаря, Ваше Височество, вече ядох. Нося ви новини от изключителна…
— Налейте си вино тогава! Трябва да го опитате, отлична реколта! Къде се дяна бутилката? — принцът заопипва под стола си.
Кучето вече беше застанал наведен до масата и душеше храната като… като куче. После грабна парче телешко от един поднос, прегъна го внимателно с мръсните си пръсти и го натъпка цяло в устата си. Лорд Смънд го наблюдаваше с изкривена от погнуса уста. При други обстоятелства Уест може би щеше да се почувства неловко, но в момента имаше по-сериозни грижи.