Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Знаем, че в града има предател. Знаем, че предателят е в самия управителен съвет на града. Най-вероятно е един от онези важни поде, на които току-що предложи малкия си ултиматум. Сега ще ми кажеш кой е.
Не последва отговор.
— Аз съм милостив — възкликна Глокта и отправи театрален жест към пратеника, точно както той беше направил минути по-рано, — но милостта ми си има граници. Говори.
— Дойдох под бяло знаме и съм изпратен с мисия от самия император! Нападението над невъоръжен пратеник е в пряко нарушение на военните правила!
— Бяло знаме? Правила на войната? — изхили се Глокта. — Има ли ги още тези неща? Запази си глупостите за младоци като Висбрук, ние, възрастните, играем по други правила. Кой е предателят?
— Съжалявам те, сакати човече. Когато падне градът…
Спести си съжаленията, запази ги за себе си. Юмрукът на Фрост не издаде почти никакъв звук, когато се заби в корема на пратеника. Очите на онзи изскочиха, устата му се отвори широко, той се задави, изглеждаше така, все едно щеше да повърне. Опита да си поеме дъх, после се закашля.
— Странно, а — поде замислено Глокта, докато Ислик се бореше за глътка въздух, — едри или дребни, слаби или дебели, умни или глупави, всички хора реагират еднакво на удар в корема. В един момент се мислиш за най-великия човек на света, а в следващия не можеш да дишаш. Величието и властта понякога са само номера, които ни играе собственият ни мозък. Това го научих от вашите хора в килията под двореца на императора ви. Повярвай ми, там нямаше никакви правила на войната. Щом знаеш за определена битка при един мост и за пленен млад офицер, значи знаеш, че съм бил в твоето положение. Има една разлика обаче. Аз бях напълно безпомощен, а ти можеш всеки момент да сложиш край на тази неприятна ситуация. Трябва само да ми кажеш кой е предателят и ще бъдеш пощаден.
Ислик най-после успя да си поеме въздух. Но голяма част от високомерието му я няма и предполагаемо няма да си я върне повече.
— Не знам нищо за никакъв предател!
— Сериозно? Твоят господар императорът те е изпратил тук да преговаряш, без да разполагаш с всички факти? Не ми се вярва. Но ако все пак е вярно, значи не можеш да ми бъдеш от никаква полза, нали така?
— Не знам нищо за никакъв предател — преглътна мъчително Ислик.
— Ще видим.
Големият бял юмрук на Фрост се стовари в лицето на пратеника. Щеше да го свали на земята, ако другата ръка на албиноса не го подпря отзад, той смаза носа му и го прехвърли през облегалката на стола. Северард и Фрост хванаха под мишниците задъхания пратеник, вдигнаха го от пода и го стовариха отново на стола. Витари наблюдаваше отстрани със скръстени на гърдите ръце.
— Доста болезнено — каза Глокта, — но човек може да се абстрахира от болката, ако знае, че тя няма да трае дълго. Да кажем, до залез-слънце. За да пречупиш някого бързо, трябва го заплашиш с лишение от нещо. Трябва да го нараниш така, че раната никога да ме зарасне. Знам го от опит.
— Ах! — изпищя пратеникът и започна да се мята на стола.
Северард избърса ножа си в бялата му роба, след което подхвърли на масата току-що отрязаното му ухо. То остана на дървения плот: жалко на вид окървавено парче плът. Глокта се загледа в него. В подобна килия, задушна като пещ, в продължение на няколко месеца слугите на императора ме превръщаха в такова жалко, отвратително подобие на човек. Все си мислех, че възможността да направя същото с един от тях, възможността да го режа парче по парче ще ми донесе някакво, макар и бегло, усещане за мъст. Но не чувствам нищо. Нищо освен собствената ми болка.
Примижал, Глокта изпъна крака си под масата, докато не чу изпукването в коляното. Издиша дълбоко през венците си. Защо тогава продължавам да го правя?
— Сега идва ред на пръст на крака — въздъхна той. — После пръст на ръката, око, цялата ръка до китката, нос и така нататък, и така нататък. Ще мине поне час, докато някой разбере, че си изчезнал, а ние работим бързичко. — Кимна към ухото на масата: — Дотогава ще сме натрупали цяла купчина от плътта ти. Ако трябва, ще те режа, докато от теб не останат само език и торба вътрешности, но накрая ще науча кой е предателят. Имай ми доверие. Е? Започваш ли вече да си спомняш?
Пратеникът го гледаше. Задъхваше се. От прекрасния му нос течеше тъмна кръв, стичаше се надолу и капеше от лицето му. Глътнал си е езика от страх или обмисля следващия си ход? Няма никакво значение.
— Започвам да се отегчавам. Започни с ръцете, Фрост.
Албиносът моментално сграбчи китките му.