Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Бетод е на пет дни път от нас — почти изкрещя той — с най-добрата част от войската си!
Един от музикантите изпусна лъка си и той изскрибуца фалшиво по струните. Главата на Ладисла се вдигна толкова рязко, че той насмалко да се свлече от стола. Дори Смънд и компанията му бяха изтръгнати от състоянието им на безгрижно неведение.
— Пет дни? — попита принцът с пресипнал от вълнение глас. — Сигурен ли си?
— Най-вероятно не повече от три.
— Колко са?
— Около десет хиляди, всичките ветерани…
— Отлично! — Ладисла шамароса подлакътника на стола си, все едно беше физиономията на някой северняк. — Значи сме наравно с тях!
— Може би по численост, Ваше Височество — преглътна Уест, — но не и по качество.
— О, я стига, полковник Уест — намеси се провлачено Смънд. — Свестен съюзнически войник се равнява на десет от техните. — Той изгледа надменно Три дървета.
— Събитията от Черен кладенец доказаха, че това съвсем не е вярно дори ако войниците ни са добре нахранени, обучени и екипирани, а като изключим Кралската гвардия, те не са! Най-разумно ще е да се подготвим за отбрана, а при нужда и за отстъпление.
Смънд изсумтя презрително.
— Няма нищо по-опасно във война — подхвърли небрежно той — от прекомерната предпазливост.
— Освен липсата на каквато и да било! — изръмжа Уест, усетил как гневът започва да пулсира в главата му.
Принц Ладисла го прекъсна, преди да си е изпуснал нервите.
— Достатъчно, господа! — скочи той с размътен от изпития алкохол поглед. — Вече съм готов със стратегията си! Ще прекосим реката и ще посрещнем диваците! Мислят си, че могат да ни изненадат, а? Ха! — принцът замахна във въздуха с празната си чаша. — Ние тях ще изненадаме, така че дълго ще ни помнят! Ще ги изметем през границата! Точно както възнамеряваше и маршал Бър!
— Но, Ваше Височество — заекна Уест и усети как стомахът му се свива, — лорд-маршал Бър съвсем ясно нареди да не преминаваме реката…
Ладисла врътна глава, сякаш да пропъди някоя нахална муха.
— Не се хващайте за буквата, полковник, духът на заповедта му беше именно този! Няма причина да се възпротиви, че сме потърсили битката с врага!
— Малоумни кретени — избоботи Три дървета.
За щастие го каза на северняшки.
— Какво казва той? — попита Ладисла.
— Ъ… и той е съгласен с мен, Ваше Височество, че трябва да останем тук и да изпратим вестоносец до маршал Бър с искане за подкрепления.
— Така ли? Аз пък си мислех, че тези северняци са само огън и жупел! Е, полковник, можете да го информирате, че съм твърдо решен да атакуваме и решението ми не подлежи на обсъждане! Ще покажем на този така наречен крал на северняците, че не само той може да печели битки!
— Точно така! — викна Смънд и тропна с крак по дебелия килим. — Отлично!
Останалата част от щаба на принца изрази шумно одобрението си.
— Ще ги изритаме чак до границата и оттатък!
— Ще им дадем урок!
— Отлично! Превъзходно! Има ли още вино?
Уест стисна юмруци от гняв и безсилие. Трябваше да направи последен опит независимо колко безсмислен и колко унизителен. Падна на едно коляно, събра длани като за молитва и погледна настоятелно принца в очите. Заговори с най-убедителния тон, на който беше способен.
— Ваше Височество, моля ви от сърце и душа, умолявам ви да размислите. Животът на всеки човек в този лагер зависи от това решение.
— Такава е тежестта на командването, приятелю! — ухили се до уши принцът. — Разбирам, че го правите за добро, но няма как да не се съглася с лорд Смънд. Дързостта е най-добрият съветник във войната, затова дръзка ще е и моята стратегия! Именно с дързост Харод Велики създаде Съюза, именно с дързост крал Касамир покори Англанд! Ще победим тези северняци, ще видите. Разпратете заповедта ми, полковник! Потегляме по изгрев!
Уест беше изучавал в подробности кампанията на Касамир. Дързостта беше само една десета от успеха му, останалото се дължеше на старателно планиране, грижа за войската и внимание към всеки детайл. Само дързостта без останалите девет десети можеше единствено да е смъртоносна, но Уест не видя смисъл да го споменава пред принца. Така само щеше да го ядоса и да изгуби и малкото влияние, което имаше върху него. Почувства се като човек, който гледа отстрани как къщата му гори. Изтръпнал, замаян и напълно безпомощен. Не му оставаше друго, освен да разгласи заповедта и да се погрижи всичко да стане по възможно най-добрия начин.
— Разбира се, Ваше Височество — успя да промълви Уест.
— Разбира се! — ухили се насреща му Ладисла. — Разбрахме се значи! Превъзходно! Спрете тази музика! — провикна се към музикантите. — Трябва ни нещо по-живо! Нещо по-така, като за кървава битка!