Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
В разцвета на славата си Тесла се установил в Ню Йорк и бил сред най-желаните гости на пищните соарета и коктейли, с които се отличавала тази златна епоха. Движел се в една компания с членовете на семействата Морган, Вандербилт и Рокфелер, канел тях и гостите им в манхатънската си лаборатория. Близък приятел на Марк Твен, той развличал писателя и приятелите му с демонстрации, достойни за доктор Франкенщайн. Пред невярващите погледи на Твен и компания Тесла заставал на импровизирана платформа, обвит от светкавици. Разхождал се из лабораторията със светлинни стълбове, които нямали видим източник на захранване, и жонглирал с огнени топки, които не оставяли следи от изгаряне по кожата и дрехите му. Докато Едисон бил пълничък и дисциплиниран учен, истинска работна пчеличка, и слагал престилките на жена си, докато се трудел в лабораторията, Тесла бил висок и строен, елегантен гений, който извършвал експериментите си във фрак и модни жилетки.
Колкото гениален, толкова и странен, изобретателят живеел в хотел „Уолдорф-Астория“ и се хранел сам в Палмовия салон. Всяка вечер подхващал една и съща церемония — избърсвал грижливо с ленена салфетка всеки прибор, чаша и чиния на масата. После изчислявал обема на всяка съдина и количеството храна, което се събирало в нея. Едва след това започвал да се храни. На Бърк му хрумна, че сърбинът е класически пример за жертва на натраплива невроза. Хиперсензитивен на всичкото отгоре. Според биографите му имал неестествено силен слух. Чувал тиктакането на часовник през няколко стаи и можел да усети гръмотевична буря в съседен щат. С остра чувствителност към промени в налягането, той не можел да влезе в пещера, да мине през тунел или под мост, без да изпита физическо страдание.
Мъчели го и градските вибрации — причинени от камионите и влаковете, — до такава степен, че краката на масата му в Палмовия салон и в лабораторията трябвало да бъдат подплатени с гума. Слънчевата светлина също му създавала проблеми, зрението му било смущавано от проблясъци и аури, които никой друг не виждал. Броял крачките си. Светът наоколо организирал в числа, кратни на девет. Изпитвал непоносима омраза към перлени обици и бил ужасен от мисълта да докосне косата на друг човек. Но…
Именно Тесла, а не Маркони, пръв патентовал метод за безжично излъчване и пак той впрегнал силата на Ниагара. Години наред работил върху безжичното пренасяне на енергия на големи разстояния и твърдял, че може да улови електричество — свободна енергия — от „статичните вълни“ на земното ядро.
Починал през 1943-та, когато Втората световна война вилнеела в Европа. По онова време живеел скромно в хотел „Ню Йоркър“ в Манхатън. Според докладите на смъртта му присъствали медицинска сестра и двама агенти на ФБР. Когато роднините му пристигнали в хотела, заварили сейфа разбит, а документите ги нямало. Скоро след това от службата за попечителство върху вражеска собственост конфискували цялата му документация, макар юрисдикцията да била спорна, защото Тесла бил американски гражданин от десетилетия. Въпросната документация, огромна по обем, престояла в архивите до края на войната, когато в процеса на разузнавателна операция американското правителство открило нацистки документи с кодово име „Кламер“. От документацията ставало видно, че немски учени и оръжейни конструктори са работили по нови страховити оръжия на основата на принципи и изобретения на Тесла. През 1945-а архивът на Тесла бил официално засекретен и преместен в Лос Аламос. Осем години по-късно племенник на Тесла успял да извоюва освобождаването на сто и петдесет хиляди документа и това съкровище послужило за създаването на музея на Никола Тесла в Белград.
Но основната част от работите на Тесла (включително повечето научни дневници, изследователска документация и бележки върху експерименти) си оставаха класифицирани до ден-днешен. И понеже Тесла продължаваше да вълнува въображението на много хора, редица учени бяха внасяли искания за достъп до документи, свързани с изобретателя и неговия труд, позовавайки се на закона за свободата на информацията. Всички били отхвърлени. На един от стотиците уебсайтове американски учен разказваше как, докато работел в Лос Аламос, му било позволено да види диаграми и документи, свързани с водородната бомба, но не успял да се добере дори до страница от архива на Тесла.