Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Разпада се — ненужно обясни Рей. — Открих я в една антикварна книжарница. „Животът на един моряк“. Написана е през 1846 от правнука на един от оцелелите при потъването на „Изабела“.
— Но оцелели не е имало — намеси се Тейт. — Това е една от причините корабът още да не е открит.
— Няма данни за оцелели. — Рей погали книгата, сякаш тя бе любимото му дете. — Според това, а именно историите и легендите, които авторът й е записал по разказите на прадядо си, Хосе Балтазар е бил изхвърлен от вълните на остров Нейвис. Той е бил моряк на „Изабела“ и я е гледал как потъва, докато, почти припаднал, се държал за една дъска, донесена вероятно от разбилата се „Санта Маргерит“. Матю, мисля, че баща ти е попаднал на същата следа.
— Ако това е вярно, какво правеше той край бреговете на Австралия?
— Следвал е „Проклятието на Анжелик“. — Рей направи драматична пауза. — Но е избързал с едно поколение. Сър Артър Майнфийлд, британски аристократ, е закупил амулета от един френски търговец.
— Майнфийлд. — Бък присви съсредоточено очи. — Помня, че съм виждал това име в записките на Джеймс. Нощта преди да умре ми каза, че е търсил не където трябва. Каза, че Вандайк се е объркал и че проклетото колие е на друго място. Точно така каза — „проклетото колие“, и беше много развълнуван. Каза, че като приключим с работата при рифа, сме щели да се отървем от Вандайк и сме щели да го изпреварим. И че трябвало да внимава с Вандайк и да действа полека. Чакало го още проучване и обмисляне преди да тръгнем след амулета.
— Моята теория е, че той е попаднал на някакъв друг източник, споменаващ колието или Балтазар. — Рей внимателно постави книгата върху бюрото. — Всъщност амулетът не е потънал при Големия бариерен риф. Потънал е корабът, потънал е Майнфийлд, но не и „Проклятието на Анжелик“. За следващите трийсет години няма почти никаква информация. Може да е било изхвърлено на брега или някой да го е намерил, докато се е гмуркал при рифа. Не можах да открия нищо за него за периода от 1706 до 1733. Но Балтазар го е видял на врата на една млада испанка на борда на „Изабела“. Описал го е. Чул е легендата и я е разказал на правнука си.
На Тейт това не й прозвуча убедително и тя скръсти ръце.
— Ако съществува документ, който сочи „Изабела“ като последното място, където е видян амулетът, защо Вандайк не го е открил и не е тръгнал сам да търси кораба?
— Той беше абсолютно убеден, че колието е в Австралия — каза Бък. — Здраво се беше запалил по него. Науми си, че Джеймс крие нещо от него, и непрекъснато го тормозеше.
— А накрая го уби — каза с равен глас Матю. — От години праща екипи, които разработват района.
— Но ако моят баща е намерил документ, който сочи, че амулетът е другаде — продължи упорито Тейт, — и ако твоят баща е намерил друг документ с подобно съдържание, би било съвсем логично човек с възможностите и алчността на Вандайк също да открие това.
— Може амулетът да не иска той да го намери — безучастно проговори Лару, докато си свиваше цигара.
— Амулетът е неодушевен предмет — възрази Тейт.
— Такъв е и диамантът „Надежда“ — каза Лару. — Също и философският камък и кивотът на Завета. Въпреки това легендите, които ги придружават, са живи и досега.
— Важната дума тук е „легенда“.
— Университетските ти степени са те направили циничка — отбеляза Матю. — Лоша работа.
— Според мен — намеси се Марла, видяла войнствения блясък в очите на дъщеря си — важното е, че Рей е попаднал на нещо, независимо дали амулетът притежава някаква сила, или не.
— Добре казано. — Рей потърка носа си. — Докъде бях стигнал? Балтазар бил омаян от амулета дори след като плъзнали слухове за проклятието и сред екипажа се усетило известно неспокойствие. Бил убеден, че корабът е потънал заради проклятието, а той е оцелял, за да разказва историята. И я е разказвал добре — добави Рей. — Копирал съм няколко страници от спомените му за бурята. Когато ги прочетете, ще видите, че се е разразила адска битка с природните стихии, безнадеждна битка. От двата кораба първа се е предала „Санта Маргерит“. Когато „Изабела“ се разбила, пътниците и екипажът били пометени в морето. Балтазар твърди, че е видял испанската дама да потъва, а амулетът висял на врата й като инкрустирана със скъпоценни камъни котва. Разбира се, пикантерията може да е прибавена за драматичен ефект.
Рей им раздаде копията.
— Във всеки случай той оцелял. Вятърът и вълните го отнесли далеч от Сейнт Кристофър. Бил изгубил всякаква надежда, както и чувството си за време, когато зърнал очертанията на Нейвис. Не вярвал, че ще стигне до брега, тъй като бил твърде слаб, за да преплува разстоянието. Но в крайна сметка приливът го отнесъл до брега. Намерило го едно младо момче от местното население. Цели седмици бил в делириум и с единия крак в гроба. Когато се възстановил, нямал никакво желание да служи в Армадата13. Вместо това оставил света да го мисли за умрял. Заселил се на острова, оженил се и завещал на своите наследници историите за морските си приключения.