Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Лита се засмя.
— И аз мисля така, Джанис. Много ти благодаря.
— Няма защо. А относно онзи парфюм. — Тя посочи към макета с момичето пред Айфеловата кула. — Ако съм откровена, бих казала, че е доста отегчително.
— Да, това не е най-доброто ми хрумване.
— Вместо да се прекланяме пред вечния „шик“ на французите — Лита усети кавичките, — защо не намекнеш, че именно американското момиче е стилно? Сложи един модел на същото място, но в джинси и с голямо американско знаме в ръка.
— Гениално! — Лита бе направо шокирана. — Идеята ти е блестяща.
— А какво ще кажеш — продължи Джанис бързо, сякаш се опасяваше, че ще я прекъснат — за мотото: „Бъдете стилни“. Важи навсякъде.
— Много ми харесва. — Лита се наведе през бюрото си и я прегърна. — Тъпчех на едно място с този макет. Ще те препоръчам за повишение.
Джанис се изчерви силно.
— Добре ли си? — притесни се Лита.
— Всичко е наред. Мисля, че имам нужда от чаша вода.
— Само още нещо.
— Каквото кажете — отвърна Джанис с необичаен ентусиазъм.
— Моля те, не ме напускай, докато не приключим с този сапун.
Сега Лита имаше и друг човек на своя страна и това й харесваше. Джанис разговаряше с останалите асистентки и докладва на Лита, че предположението й се е оказало правилно — мъжете се надпреварваха да измислят всевъзможни екстравагантни идеи. Лита накара Джанис да провери резултатите от тестовите проби и да разбере имената, които компанията е склонна да използва за този продукт. Тя докладва наученото от една асистентка на мениджър в „Харис“ — че голямата компания почти се е спряла на „Софтклийн“ като име на марката.
— Прекрасно! Ти си гений! — едва не извика Лита, когато Джанис й донесе тази новина.
— Но не можеш да използваш името. Ще проследят откъде е изтекла информация и ще стигнат до Мария.
— Няма да го направя. Но името ни подсказва какво искат да изтъкнат „Харис“. „Клийн“7 се подразбира, но „софт“8… Искат купувачите да си представят лукс.
— А може би и това, че сапунът не се размеква и не се разплесква по мивката.
— И това също. Виж какво съм направила до момента. — Тя вдигна макета, за да го покаже на Джанис. — Какво мислиш?
Двадесет и трета глава
— О, господи! — Джанис се отпусна тежко на стола в кабинета на Лита. — Идеално е.
Лита бе подготвила макет, издържан в обичайния й стил — използваше колаж, за да предаде в общи линии идеята си. След като веднъж се спреше на нещо определено, художественият редактор поемаше работата и създаваше завършен продукт. Но и колажите се оказваха полезни. Разкриваха основната идея. Явно Джанис я бе схванала.
Привлекателна жена на средна възраст, спретнато облечена в черни панталони и искрящо бяла блуза, оправяше палтото на своята нежна дъщеричка с ангелско личице. Вратата бе отворена и на заден план се виждаше училищният автобус. Майката изглеждаше елегантна и самоуверена. На преден план имаше бутилка „Софт Соун“. Текстът под рекламата гласеше: „Няма място за безпорядък. Няма място за стрес. Има място само за най-доброто“.
— Смяташ ли, че това ще свърши работа? — попита Лита с известна гордост.
— Напълно. Жената е красавица, но и майка. Наистина си улучила.
Джанис се наведе и се взря в дребните букви под основния текст. Лита бе написала само няколко изречения:
„Пестеливостта се свързва със стила. Когато нямате време или пари за пилеене и искате кожата ви да е с копринена мекота, използвайте «Уандърсоуп». Семейството ви го заслужава.“
— Това също е чудесно. Лесно ще спечелиш. — Джанис изглеждаше доволна като котка, уловила мишка. — Надявам се, че и аз ще получа повишение, нали?
— Определено. Веднага щом приключим.
— Тогава какво ще кажеш да те черпя един обяд? — смело предложи Джанис. — Знам място, където сервират най-вкусната супа в центъра.
— Звучи идеално. Да тръгваме! — Лита грабна чантата си и двете хукнаха към асансьора.
Щом се върнаха, тя продължи до края на деня да работи върху рекламата си за парфюма. Изкушаваше се да се върне отново на сапуна, но вече се бе научила да вярва на инстинктите си. Ако не им се довереше и продължеше да поправя и да добавя излишни неща, проектът само губеше. Щом интуицията й подсказваше, че първоначалният вариант е правилният, беше най-добре да го остави така.
„Софт Соун“ бе идеален. Знаеше го. Джанис работеше тихо пред вратата й, поемаше телефонните разговори от старите им клиенти и печаташе разни документи. Показа се на вратата едва към шест часа, когато бе време да си тръгват.
— Ще се видим утре, Лита. — Тя поспря за миг.
7
Clean (англ.) — чист. — Б.пр.
8
Soft (англ.) — мек. — Б.пр.