Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— А каква е наградата? — провикна се от другата страна на масата Мат Лодър.
Мъжете се засмяха. Лита прехапа устни. Не можеше да понася колегите си и тяхната мъжка солидарност.
— Освен че ще запазите работата си? — безизразно попита Вайс. Лита се усмихна. Хари Вайс бе единственият сред тези негодници, за когото тя имаше време. — Боб ви е подготвил нещо наистина голямо. Сто хиляди за този, който спечели договора.
Шумът се възобнови.
„Или за тази — поправи го мислено Лита. — Или за тази.“
— Това е. Захващайте се. Изпратили са двайсет бутилки от продукта. Асистентките ви могат да дойдат и да вземат от тях.
Последва скупчване пред вратата. Всички искаха да започнат начаса. На излизане Лита грабна мострата от масата. Предчувстваше, че когато Джанис слезе до кабинета на Харис, вече няма да са останали бутилки.
— Лита. — Хари Вайс протегна ръка и я спря, преди да излезе. — Джанис е споделила с асистентката ми, че искаш малко ваканция. Наред ли е всичко?
Тя само подхвърли бутилката сапун в ръката си. Колко загрижен беше за нея! Май наистина се бе превърнала в работохоличка.
— Всичко е наред, Хари, не искам отпуска. Животът е прекрасен.
— Радвам се да го чуя. Ела при мен, ако имаш нужда да поговориш с някого. Не и за сапуна обаче — бързо добави той. — Няма да е справедливо.
— Благодаря. — Тя наистина се трогна. — Ще го имам предвид.
— Знам, че можеш да ме накараш да се гордея с теб този път, Лита — тихо каза Вайс. — Ако спечелиш този договор, Боб ще забрави напълно за… — Гласът му заглъхна.
Лита потупа бутилката.
— Знам — каза тя. — Знам.
— И какво ще правиш?
Джанис почука и веднага влезе в кабинета й. Носеше чаша горещо кафе, поръсено с канела, което ухаеше страхотно. Лита й благодари с усмивка; имаше нужда от това тази сутрин.
— Ще предложа идеалния проект — отвърна тя. — Някакви идеи?
Асистентката й примигна. Джанис Коън бе почти на трийсет, обикновена на вид и много делова. Лита знаеше, че би могла да завърши който и да е добър колеж — Нюйоркския или „Колумбия“ — ако родителите й бяха разполагали с пари, за да я издържат. Джанис беше бедна, но никога не обсъждаше финансовото си състояние с когото и да е. Лита обаче забелязваше разни неща. Тя самата идваше от този свят. Някои сака и поли на секретарката й бяха умело зашити на изтърканите места. Лита си спомняше това от дрехите на майка си. Седемдесетте години бяха времето на поколението, което настояваше за самоизява, всички ценяха младите и успелите — и на трийсет години животът вероятно бе подминал жена като Джанет. Въпреки това тя страшно се гордееше с работата си.
Не хукваше към вратата точно в пет, не се отнасяше небрежно към задълженията си и не клюкарстваше. Лита нямаше голям избор, когато трябваше да си намери секретарка. Джанис бе единствената в списъка й.
— Питаш мен за идеи?
— Защо не? Работиш тук от шест години, нали така?
— Всъщност от осем.
Лита й направи знак да затвори вратата и да седне.
— Досега сигурно си научила много за рекламния бизнес.
Джанис кимна.
— Мисля, че да. Но обикновено не молят асистентките да споделят мнението си.
— Е, това не е обикновен кабинет. Чула си за конкурса на Боб Доун, нали?
— Всички секретарки знаят.
Разбира се. Те научаваха всичко още преди шефовете си. Бяха по-бързи и от телеграфа.
— Имаш ли някакви идеи? — Лита й подхвърли бутилката течен сапун.
— Освен да проверя тестовите проби ли?
Лита изстена:
— Само не и ти!
Джанис се усмихна, което беше необичайно.
— Да, имам. Смятам, че всички останали толкова отчаяно ще се стремят да получат поръчката, че ще забравят да съсредоточат вниманието си върху клиента.
Лита леко се приведе напред в стола си:
— Какво имаш предвид?
— Ще се опитват да измислят нещо ново, радикално и оригинално, но „Харис“ обикновено продават на домакини и майки. Те харесват откровената реклама, нищо префърцунено и абстрактно.
— Точно така е — съгласи се шефката й.
— Виж тази бутилка. Тя се стиска. „Харис“ искат да изтъкнат, че не цапа. Може би от нея излиза точно премерено количество сапун, значи е икономична. Винаги се губи сапун, когато калъпчето стане прекалено малко, което е разхищение, пък и се цапа мивката — отбеляза Джанис с крайно неодобрение. Лита си представи как тя старателно почиства размекнатия сапун от мивката си и се жалва на себе си. — Аз бих го продавала тъкмо заради качествата, които домакините търсят в един сапун. Цена, ефикасност и чистота. Мисля, че ако успееш да направиш това, ще спечелиш.