Ангел с часовников механизъм

Трябва да излезеш, каза брат Енох, без да се обръща. Присъствието ти само ще забави лечението.

— Но Нат ме помоли да остана…

Върви!

Гласът в ума на Теса бе леден. Тя погледна към брат си, който все още лежеше под завивките с отпуснато лице. Обърна се към Шарлот, за да възрази, но тя отвърна на погледа й, като поклати леко глава. В очите й се четеше съчувствие, но и твърдост.

— Веднага щом състоянието на брат ти се подобри, ще те уведомя. Обещавам.

Теса погледна към брат Енох. Той бе отворил кесийката на пояса си и бавно и методично поставяше предмети върху нощната масичка. Стъкленици, пълни с пудра и течности, снопчета изсъхнали растения, пръчици от някаква черна субстанция, напомняща въглища.

— Ако нещо се случи с Нат — каза Теса, — няма да ви простя. Никога.

Като че говореше на статуя. Брат Енох не й отговори дори с кимване.

Теса излезе от стаята.

След сумрака в стаята на болния Нат, яркостта на свещниците в коридора я заслепи. Тя се облегна на стената до вратата и преглътна сълзите си. Това бе вторият път, когато почти се бе разплакала и се ядосваше на себе си. Стисна дясната си ръка в юмрук и силно удари по стената зад себе си. Заболя я и това премахна сълзите и проясни главата й.

— Това изглеждаше болезнено.

Теса се обърна. Джем се бе появил в коридора зад нея, тих като котка. Бе сменил облеклото си. Сега носеше свободни тъмни панталони, стегнати в кръста, и бяла риза, само малко по-светла от кожата му. Красивата му коса бе влажна и полепнала по слепоочията и врата.

— И не само изглежда — Теса потърка ръка в гърдите си. Ръкавицата, която носеше, бе омекотила удара, но кокалчетата още я боляха.

— Брат ти ще се оправи ли? — попита Джем.

— Не зная. Той е с едно от онези създания… монасите.

— Брат Енох — Джем я погледна състрадателно. — Знам как изглеждат Мълчаливите братя, но те са отлични лечители. Научили са много за медицината. Живеят дълго и знаят много.

— Не знам дали си струва, при условие, че изглеждаш така.

Ъгълчетата на устните на Джем се изкривиха в усмивка.

— Зависи за какво живееш — той я погледна внимателно. Имаше нещо в погледа на Джем, помисли си тя. Като че можеше да види през и в теб. Но нищо от това, което виждаше, сякаш не можеше да го разочарова.

— Знаеш ли какво ми каза брат Енох? — каза тя внезапно. — Каза, че Нат не е като мен. Че е просто човек, без никакви специални умения.

— И това те ядоса?

— Не зная. От една страна, не бих искала и той да е такова… нещо, каквото съм аз. Ала ако не е като мен, значи не е мой истински брат. Той е син на своите родители. Но чия дъщеря съм аз?

— Не бива да се тормозиш заради това. Щеше да е хубаво всички да знаем какви сме, но това знание не идва отвън, а отвътре. Както казва оракулът, опознай себе си. — Джем се ухили. — Извинявам се, ако това ти звучи като обикновен софизъм. Само казвам какво научих от собствен опит.