Ангел с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321593
- Переводчик: Александр Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ангел с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
— Ловци на сенки — въздъхна той, — не мислех, че наистина съществуват.
— Магистърът… — прошепна внезапно Натаниъл и нервите на Теса се опънаха — Той каза, че те са Закона. Каза, че трябва да се боим от тях. Но на този свят няма друг закон, освен този на джунглата — убий или ще бъдеш убит. — Гласът му се повиши. — Теси, толкова съжалявам… За всичко.
— Магистърът. Имаш предвид Де Куинси? — попита Теса, но Нат издаде хриплив звук и погледна отвъд нея с очи, в които се четеше ужас. Теса пусна ръката му и се обърна да види какво е видял.
Шарлот бе влязла в стаята почти безшумно. Все още бе облечена с бойните дрехи, но бе наметнала старомодно наметало с двойна закопчалка на шията. Изглеждаше много мъничка, отчасти защото зад нея стоеше брат Енох, а фигурата му хвърляше дълга сянка. Той бе облечен в същата сива роба, която бе носил и преди, макар сега жезълът му да бе черен, а върхът му да изобразяваше тъмни криле. Бе спуснал качулката си, която хвърляше сянка върху лицето му.
— Теса — каза Шарлот, — нали помниш брат Енох. Той е тук, за да помогне на Натаниъл.
Нат нададе животински крясък на ужас и се вкопчи в ръката на Теса. Тя го погледна удивена:
— Натаниъл? Какво има?
— Де Куинси ми каза за тях — изпъшка Натаниъл. — Грегориите. Мълчаливите братя. Онези, които убиват с мисълта си. — Той потрепери и гласът му спадна до шепот. — Теса, виж лицето му.
Теса погледна. Докато бе разговаряла с брат си, брат Енох безшумно бе свалил качулката. Празните дупки на мястото на очите отразяваха магическата светлина, а червеният белег на устата правеше изражението му да изглежда безмилостно.
Шарлот пристъпи напред.
— Брат Енох ще прегледа господин Грей…
— Не! — извика Теса. Като освободи ръката си от хватката на Нат, тя застана между брат си и новодошлите. — Не го докосвайте.
Шарлот спря объркана.
— Мълчаливите братя са нашите най-добри лечители. Без брат Енох Натаниъл… — гласът й секна — няма да можем да му помогнем.
Госпожице Грей.
Отне й миг, преди да разбере, че името й не бе изречено на висок глас. Вместо това, като стих от забравена песен, бе изплувало в ума й, но не беше нейна мисъл. Тази мисъл бе чужда, враждебна. Друга. Гласът на брат Енох. Така й бе проговорил и първия ден, когато бе напуснал стаята й.
Интересно е, госпожице Грей — продължи брат Енох, — че сте долноземка. За разлика от брат ви. Как е възможно това?
Теса замръзна.
— Можете да кажете това само като го погледнете?
— Теси! — Натаниъл се надигна от възглавниците, а бледото му лице бе почервеняло. — Какво правиш? Не говори с Грегория! Той е опасен!
— Спокойно, Нат — каза Теса, без да сваля поглед от брат Енох. Знаеше, че трябва да е уплашена, ала единственото, което чувстваше, бе болезнено разочарование. — Имате предвид, че в Нат няма нищо необичайно? — тихо попита тя. — Нищо свръхестествено?
Абсолютно нищо, рече Мълчаливият брат.
До този момент Теса не бе осъзнала колко се надява брат й да е като нея. Разочарованието изостри гласа й.
— Предполагам, след като знаете толкова много, можете да ми кажете каква съм? Магьосница ли съм?
Не мога да кажа. Около теб има нещо, което подсказва, че си едно от Децата на Лилит. Ала не носиш Знака на демона.
— Забелязах това — каза Шарлот и Теса осъзна, че тя също чува гласа на брат Енох. — Мислех, че може би не е магьосница. Някои хора имат определена сила, като Зрението. Или пък може би във вените й тече кръвта на фея…
Тя не е човек, а нещо друго. Ще го проуча. Може би има нещо в архивите, което може да ни упъти. Макар да бе без очи, брат Енох сякаш се взираше в Теса. Усещам в теб сила. Сила, която никой друг магьосник няма.
— Превъплъщението, имате предвид.
Не. Нямам предвид това.
— А какво, тогава? — изуми се Теса. — Какво бих могла…
Тя спря насред изречението, когато чу как Натаниъл издаде глух звук. Обърна се и видя, че е изпаднал наполовина от леглото, след като се бе опитал да стане. Лицето му бе потно и мъртвешки бледо. Усети как я пронизва чувство за вина. Беше се заслушала в това, което говореше брат Енох и напълно бе забравила за брат си.
Втурна се към леглото и с помощта на Шарлот притисна Нат обратно към възглавниците и го зави. Изглеждаше много по-зле, отколкото само преди миг. Докато Теса го увиваше с одеялото, той отново я хвана за китката. Очите му горяха.